Клайв Касслер - Черно море

Докато чакаше да потеглят, Васко отвори един страничен панел в стената на мостика и изключи системата за сателитна комуникация и автоматичната идентификационна система (АИС), която даваше възможност на другите да проследяват местоположението на кораба. Когато двигателите на „Македония“ заработиха на пълни обороти, той изведе бавно кораба от пристанището, без да привлича излишно внимание.

Щом се озова в открито море, изгаси позиционните светлини, пое на север и ускори до максимална скорост. На Сенсет му беше разрешено да остане на мостика. Той се опитваше да запомни маршрута, докато не му се зави свят от загубата на кръв.

След два часа корабът забави ход и се насочи към бреговата линия. Васко проведе кодиран разговор по корабната радиостанция, след което на около миля от тях запремигваха две зелени светлини. Той се насочи към светлините, които маркираха тесния вход към малко скалисто заливче в основата на високи заострени скали.

В залива имаше един-единствен пристан. На светлината от затъмнените улични осветителни тела Сенсет различи очертанията на спасителен кораб, който приличаше на „Бесо“, и черно корабче за превоз на хора, швартовано близо до брега. В другия край на пристана беше вързана черна баржа.

Васко завъртя „Македония“ в тясното пространство на заливчето и я плъзна към останалата свободна част от пристана, заставайки с кърмата към баржата. Група мъже, някои от които въоръжени с автомати, излязоха, за да посрещнат кораба.

Екипажът на „Македония“ беше събуден и изведен от каютите, претърсен за телефони и всякаква друга електроника, след това свален от кораба с въоръжена охрана. Докато ги отвеждаха надолу по пристана, Стенсет видя как двама работници връзват буксирно въже за баржата, пълна с тежки дървени сандъци.

Персоналът на НАВПД беше вкаран в склада и задържан там под дулата на оръжията. Доволен, че хората са обезопасени, Васко влезе в сградата от другата страна на двора, където бяха офисът и други служебни помещения.

Манкедо не си направи труда да вдигне поглед от лаптопа, когато Васко седна срещу него от другата страна на бюрото.

— Някакви проблеми?

— Никакви — успокои го Васко. — Излязохме от бургаското пристанище, без някой да ни обърне внимание.

— Бързо пристигнахте. Трябва да се отдалечи от бреговата линия преди разсъмване.

— Максималната му скорост е около седемнайсет възела. Баржата окабелена ли е?

— Сложих малко взрив на дъното, който ще я потопи. Ти трябва да се погрижиш за взривяването на мунициите.

— Семтекс?

— Има колкото искаш в касата за експлозиви — отговори Манкедо.

— Какъв е планът за нападението?

Манкедо завъртя лаптопа си, на чийто екран се виждаше план на севастополското пристанище.

— Ще настроим автопилота на кораба да го насочи към координати на запад от входа на пристанището. Когато „Македония“ стигне на петстотин метра от тази точка, ще задейства взривателя с дистанционно действие на дъното на баржата. Можем да използваме същия сигнал, за да взривим мунициите.

— Двайсет минути ще са достатъчно, за да потъне на морското дъно. А буксирното въже?

— Бихме могли да го взривим отделно, но дъното е само на деветдесет метра, което е доста по-малко от дължината на буксирното въже. Щом баржата потъне, ще действа като котва за кораба на НАВПД.

— Какво искаш да направим с екипажа? — попита Васко.

— Още ли са на кораба?

— Не, сега са в склада.

— Засега ги затвори в една от пещерите. По-късно ще се отървем от тях. — Манкедо затвори лаптопа и стана от стола.

— Виждам, че „Бесо“ има нов външен вид — отбеляза Васко. — Лифтингът е минал добре.

— Да, екипажът работи денонощно, за да промени външния му вид. Това ще е достатъчно, за да издържи случайна проверка. Между другото, новото му име е „Невена“.

— Мислех, че вече е на път за Средиземно море.

— Да, и това ще стане, но изникна един друг проект. Нещо, с което трябва да се заемем веднага щом „Македония“ поеме на път.

Той отвори вратата на малка чакалня. Вътре един едър мъж се беше надвесил над купчина документи и ги прехвърляше. До него в малка чашка имаше няколко войнишки плочки. Мъжът вдигна глава с изражение на леко недоволство от прекъсването.

— Иля — представи го Манкедо, — запознай се с доктор Георги Димитров.

Ана завари в помещението за почивка на Бургаското полицейско управление Джордино да си долива чашата с кафе. В другия край на коридора можеха да видят Пит, който спореше с началника на полицията.