Клайв Касслер - Черно море

— Както вече споменах, президентът много се заинтересува от този въпрос. Нареди на службата да намери и унищожи всички доказателства или оцелели копия от договора и да проследи всички възможни следи за изнесеното от страната и изчезнало безследно злато на Романови.

— Възможно е дебелата пергаментова хартия да оцелее в някоя консулска пътническа чанта дори в студена вода — отбеляза Кромер. — А и не знаем какви други доклади може да е изпратил Хънт.

Мансфилд изпита неприятно усещане. Положението на Федоров беше невъзможно и сега резидентът на шпионите споделяше съдбата си с него. Да разочарова днешния руски президент би означавало да сложи точка на кариерата си. А можеше да му струва и живота. Федоров не му даде възможност да се измъкне от задачата.

— Виктор — започна Федоров, — ти си бивш командос, обучен за подводни взривове. Имаш опит в управление на подводници, макар че напоследък го правеше за дебели и богати европейци, които искаха да се полюбуват на рибата в Средиземно море. — Той му изпрати студена усмивка. — Ти си най-добре подготвеният човек за тази задача, с когото разполагам, и няма да ме предадеш.

— Оценявам високо вашето доверие в мен — отговори Мансфилд с едва доловим оттенък на сарказъм.

— Ще разполагаш с пълната подкрепа на управлението, както и на доктор Кромер и неговия екип, които ще продължат своето историческо изследване.

— Разбирам — отговори Мансфилд. — Кога започвам?

— Арктическият океанографски кораб „Тавда“ те очаква в Мурманск. Разполагаш с двайсет и четири часа да се качиш на борда.

— А ако намерим британския кораб и се окаже, че от него не е останало нищо?

Федоров отново се загледа през прозореца. Дощя му се да можеше да си разменят местата с Мансфилд. Погледна към шпионина и му отправи мрачна усмивка.

— Тогава ще си се насладил на чудесен морски круиз на място, което е само малко по-негостоприемно от Москва.

Нападателите се появиха с две малки лодки, спуснати от плавателен съд, който остана в открито море под прикритието на мрака. Осмината облечени в черно мъже слязоха на сушата в един отдалечен край на бургаското търговско пристанище и се насочиха в плътна група към своята цел като улични котки, които търсят плячка. Когато стигнаха до извънбордовия трап на кораба, се разделиха на три групи. Едната остана да охранява кея и започна да откача швартовите въжета, а другите две се качиха на „Македония“.

Макар да беше късно, капитан Стенсет още не си беше легнал и заедно с втория вахтен офицер пресмятаха горивните запаси. Двама въоръжени с миниавтомати „Узи“ мъже нахлуха в мостика и ги насочиха срещу офицерите на НАВПД. Черната плетена шапка и маскировъчният грим по лицето на единия от нападателите не успяваха да скрият татуирания на врата му октопод.

— Какво искате? — попита Стенсет.

— Взимаме назаем вашия кораб. — Васко насочи автомата към главата на капитана. — Ако се опиташ да попречиш, ще умреш. А сега ми кажи колко души са на борда.

Екипажът на „Македония“ се състоеше от четиридесет души плюс гостуващия археолог Димитров. Пит, Джордино и Димитров бяха на сушата. Сенсет изпусна още един-двама от сметката с надеждата, че някой може да успее да се скрие, когато узито изтрещя.

Васко изстреля само един куршум, който разкъса дясната ръка на капитана над лакътя. Ръкавът на бялата му офицерска риза почервеня от стичащата се от раната кръв.

— Искам отговор, и то веднага.

Вторият офицер направи крачка напред и се хвърли към Васко, но украинецът усети движението и отскочи настрани. Когато офицерът се приземи в краката му, Васко даде цял откос в гърба на човека, убивайки го на място. Стенсет се отпусна на колене в опит да помогне на колегата си, но Васко го ритна в рамото.

— Колко души екипаж има на борда!

— Трийсет и осем — отговори Стенсет през стиснати зъби. Вдигнаха го на крака, вързаха ръцете му зад гърба с пластмасови белезници и го избутаха с лице към преградната стена.

Васко натисна комутатора на малката преносима радиостанция на кръста му.

— Машинното отделение обезопасено — чу се в отговор.

— Мостикът обезопасен — отговори татуираният. — Пусни основните двигатели.

— Слушам. След пет минути.

Васко даде сигнал на екипа на сушата, който освободи швартовъчните въжета на кораба и се качи на борда. Повечето от екипажа на „Македония“ отдавна се бяха прибрали в каютите си, за да спят, и нападателите ги оставиха на мира. Но арестуваха вахтените и група учени, които бяха останали да работят до късно.