Клайв Касслер - Черно море

— Остава „Бесо“.

— Да, това е по-перспективен източник на информация — кимна Ана. — Корабът е регистриран в Малта на името на „куха“ фирма, но капитанът на бургаското пристанище съобщи, че често са го виждали по тези места. Ще поразровим в близките пристанищни градове и ще го намерим.

Дойде капитан Стенсет, който се присъедини към разговора.

— Ако наистина искаш да го намериш, остани още няколко дена на борда на „Македония“ — каза той със смях. — Изглежда се лепи за нас.

— Оценявам високо вашето гостоприемство, но се чувствам по-добре, когато усещам твърда земя под краката си. Все още ли възнамерявате да отплавате за Бургас?

— Веднага щом ни разрешат.

— Ще отида да се срещна с началника на полицията в Балчик и ще се погрижа това да стане веднага.

Не беше минал час и корабът на НАВПД вече плаваше в открито море и пристигна в Бургас при залез-слънце. Джордино се присъедини към Пит и Ана на мостика, докато „Македония“ се вмъкваше в свободната котвена стоянка и спускаше швартовъчните въжета.

Джордино се намръщи.

— Казаха ми, че частите за подводницата ще са тук чак утре.

— Предполагам, че това значи свободна вечер — усмихна се Пит.

— Защо не дойдете с мен да видим Петър? — предложи Ана. — Той ще ви се зарадва.

— Да, да повдигнем духа му, това ще му се отрази добре — реши Пит.

Тримата тръгнаха надолу по коридора, където срещнаха Димитров, който слизаше от кораба.

— Професоре, накъде така? — попита Пит.

— Отивам да се срещна със своя сътрудник, за да видя какво може да намерим за тайнствения авиатор. Нали корабът няма да отплава скоро?

— Ще останем тук най-малко до утре на обяд — отговори Пит. — А и не бихме тръгнали без вас.

Пит махна на едно такси, за да ги закара до бургаската многопрофилна болница, която се намираше на километър и половина от пристанището. Ралин лежеше в самостоятелна стая на третия етаж. Ана надникна в стаята и го намери дълбоко заспал. Оставиха го да спи и излязоха, за да обядват в малък ресторант, където похапнаха печен черногорски калкан.

Когато се върнаха в стаята на Ралин, го намериха буден, останал без сили, но щом видя Ана, лицето му светна.

— Чух за лейтенант Дуков, но за теб не ми казаха нищо — обясни той.

— Страхувах се, че ти се е случило най-лошото — каза Ана, сядайки на края на леглото му. — Как се чувстваш?

— През повечето време омаломощен от лекарствата, с които ме тъпчат.

Пит огледа дебелата превръзка на левия му крак.

— След колко време ще можеш отново да танцуваш? — попита той.

— Лекарите казаха, че ще се възстановя напълно, но очаквам да минат няколко седмици. Бедрената ми кост е продупчена, но я заковаха и сега кракът ми е пълен с титан.

Ана стисна ръката му.

— Толкова се радвам, че си добре.

— Какво се случи със спасителния кораб, след като паднах във водата? — попита Ралин.

Ана му разказа за бягството си от кораба с ВОУ и за щастливата среща с хората от НАВПД.

Той погледна към Пит и Джордино.

— Вие двамата, изглежда, имате талант на спасители.

— Неприятностите много често ни намират сами — пошегува се Пит.

— Корабът измъкна ли се?

— За съжаление — кимна Ана.

— Рано или късно ще го намерим.

— Издирваме го — каза Ана. — А сега ни разкажи какво се случи, след като падна в кладенеца.

— Няма много за разказване. Изплувах на повърхността и се хванах за швартовъчен буй, докато от една минаваща рибарска лодка не ме видяха. Хубавото е, че ме намериха точно тогава, защото лекарите казаха, че нямало да изкарам още дълго.

В стаята влезе дебела сестра с тъмносиви очи, която носеше пликче за венозно вливане в ръка и изгледа кисело тримата.

— Късно е за посещения.

— Ще те оставим в ръцете на сестрата — каза Пит на Ралин. След това се обърна към Ана.

— Ще се върнеш ли на кораба с нас?

Ана улови гальовния поглед на Ралин и посочи тапицирания стол в ъгъла на стаята.

— Мисля да остана при Петър тази нощ. На сутринта трябва да замина за София да докладвам и мисля да тръгна оттук.

Хората от НАВПД се сбогуваха и обещаха да се отбият при двамата агенти следващия път, когато слязат на сушата. Излязоха от болницата малко след полунощ и не можаха да намерят такси, така че се наложи да тръгнат пеша към пристанището.

— Двамата са хубава двойка — подхвърли Джордино.

— Изглежда са на прага да го открият.

— Надявам се да не се превърнат в мишени на бандата, откраднала ВОУ.

— Някой със сигурност няма да е доволен — съгласи се Пит, — но се надявам да е достатъчно умен да не се закача с Европол.