Клайв Касслер - Черно море

— Да, най-малко на двеста години — потвърди Пит. — Прекрасно запазен тримачтов боен кораб, дълъг около четиресет метра. На камбаната има надпис на арабски.

— Намерили сте корабната камбана! — Димитров скочи от стола си.

— Освен това заснехме с видеокамера цялото гмуркане. Разбира се, стига да можем да я открием на дъното на пристанището. Докторе, поздравления, имате чудесни корабни останки на разположение… най-вероятно това наистина е „Фетхие“.

Димитров се втурна около масата и заразтърсва ръката на Пит, като едва не я измъкна от рамото му. Когато опита същото с Джордино, той на шега му смаза пръстите.

— Това е новина, за която човек си заслужава да почака. — Археологът не можеше да престане да се усмихва. — Надявам се, че ще можете да се върнете при останките за допълнителни гмуркания?

— Разбира се. В момента трябва да изчакаме в Балчик, а и частите за подводницата, но скоро ще можем да се върнем на мястото и да проведем пълно проучване. Освен това има един деликатен въпрос, свързан с останките, който трябва да изясним с местните власти.

— Какъв по-точно?

— Един вид загадка. — Пит бръкна в джоба си и извади няколко войнишки плочки, които беше свалил внимателно от тялото на летеца. — Върху останките открихме трупа на летец в пилотски гащеризон и с парашут. Бедната на кислород вода на тази дълбочина е запазила тялото добре. Като съдя по гащеризона, бих казал, че е там долу от четиридесет или петдесет години.

Веселостта на Димитров се изпари и той сграбчи плочките.

Ана поклати глава.

— Струва ми се каза, че корабът бил от осемнайсети век.

— Точно така. Потънал е в 1770, ако останките са негови.

— Твоят пилот явно е скочил от самолет и се е удавил — каза Джордино. — Докато е потъвал в дълбините, може дълбоководното течение да го е повлякло, докато парашутът му не се е закачил за останките.

— Доста страшно — каза Димитров, след като внимателно проучи войнишките плочки. — Той е руснак на име сержант Александър Крайевски. Частта му е посочена като Петдесет и седма бомбардировъчна авиационна дивизия. Кръвната му група е 0 положителна.

— Тази информация трябва да му осигури официално погребение — каза Пит.

— И аз мисля така. Познавам един историк аматьор около Бургас, който много ще се заинтересува от това откритие.

— Може би ще може да ни каже какво се е случило с неговия самолет — обади се Ана — и да ни помогне в организацията на погребението.

— Да, напълно е възможно.

Пит се обърна към Стенсет.

— Е, капитане, мисля, че веднага щом ни позволят да напуснем Балчик, следващата ни цел вече е ясна.

Стенсет кимна.

— Да, отплаваме за Бургас.

Мрачните лица, които посрещнаха Мартин Хендрикс, подсказваха лоши новини.

— Не очаквах гости — каза Валентин Манкедо, — но ти можеш да идваш и без предупреждение.

Той въведе нидерландския индустриалец и Васко в двора на своята корабна морга на около четиридесет и пет километра северно от Бургас.

— Пътувах, когато получих твоето съобщение, и реших, че няма нищо лошо да се отбия лично — каза Хендрикс. — Съобщението ти беше малко загадъчно, но подсказваше най-лошото. Кажи ми какво се случи.

— Изгубихме обогатения уран — каза Манкедо.

Хендрикс не отговори, но руменото му лице стана още по-червено.

— Европол и българската полиция се заинтересуваха от произшествието с „Кримска звезда“, докато работехме в близост до един американски изследователски кораб — каза Манкедо. — Мисля, че са подозирали за нейния товар. Може би причината е изтичане на информация от вашия украински доставчик.

— Не е разумно да очакваш вярност, когато си имаш работа с крадци — поклати Хендрикс глава. — Разбрах, че в началото сте успели да извадите урана?

— Точно така. Но американският кораб се появи точно преди да успеем да завършим операцията. Иля успя да извади ВОУ и да напусне мястото, обаче те са разбрали, че ние сме го извадили.

Той реши, че не е нужно да споменава пред Хендрикс, че Васко е нападнал подводницата на „Македония“.

— Как успяха да се сдобият с него?

Манкедо кимна на братовчед си да продължи разказа.

— Американският кораб ни последва, но близо до Босфора успяхме да им се измъкнем. Поехме за Бургас, където очаквахме инструкции за срещата си с иранците. Когато се готвехме да напуснем пристанището, полицейски екип се качи на борда. Убихме двама от тях, а аз изгубих трима от екипажа. По време на сражението ВОУ изчезна от кораба.