Старият пикап набра скорост, Джордино го прекара през отворените врати в края на кея и зави по главната крайбрежна улица. Нямаше много коли по нея и той успя да ускори още. Чуха се полицейски сирени, когато Васко изтича в средата на улицата с вдигнат пистолет. От юг се приближаваше мотоциклет, каран от ученик, а Васко стоеше в средата на улицата с насочен пистолет. Смаяното момче успя да спре на метри от него.
— Слизай. — Васко се впусна напред и хвана ръкохватките.
Ученикът слезе и заотстъпва с вдигнати ръце, а след няколко крачки се обърна и побягна. Васко пъхна пистолета под колана на панталона си и яхна машината.
Пит наблюдаваше случващото се на двеста и петдесет метра от мястото, докато Джордино насочи колата към центъра на града. Подобно на повечето български крайбрежни градове, Балчик беше пълен с тромави, но колоритни къщи и магазини, които туристите през лятото намираха привлекателни. Пикапът зави покрай голямо кръгово движение, в чийто център се издигаше мраморна статуя на бог Дионисий [18] Гръцките колонисти възприемат тракийския бог на виното под името Дионис и кръщават основаната от тях колония Дионисополис. — Б. пр.
, след това профуча покрай редица кафенета и ресторанти.
Пит се премести и облегна гръб на кабината.
— Онзи с пистолета ни преследва на мотоциклет — съобщи той на Джордино.
— Къде са патрулките? — попита той в отговор.
Пит се вслуша в далечния вой на сирените.
— Боя се, че идват от другия край на пристанището.
— Типично.
Пит видя мъж, който носеше чувал с брашно надолу по улицата.
— Спри за миг, после продължи една пряка нагоре, обърни и се върни към кръговото. Надявам се, че там ще срещнем полицията.
Джордино натисна спирачките.
— Ясно, но защо трябваше да спирам?
Когато не чу отговор, се обърна и видя, че Пит и контейнера с ВОУ са изчезнали.
Ана забеляза Пит, който тичаше по тротоара.
— Ама той е скочил от пикапа!
— Така отвлича вниманието от нас — обясни Джордино.
Той се зае да изпълнява указанията на Пит, ускори до следващата пряка и зави наляво. Чуваха воя на мотоциклетния двигател, който се носеше с висока скорост след тях.
Васко навлезе в кръговото движение, без да откъсва очи от стария пикап, който направи ляв завой недалече пред него. Надмина няколко по-бавни коли и заобиколи центъра на кръговото, но в един момент наби спирачки, защото пред очите му се появи позната гледка. Беше Пит, който пресичаше кръговото с бавна походка, сякаш беше тръгнал на следобедна разходка, но това не му попречи да стрелне сърдит поглед към Васко. Макар присъствието му да беше дразнещо, ръцете му бяха празни, затова не представляваше заплаха, Васко отпусна спирачките и даде газ.
Джордино взе следващия ляв завой, преди мотоциклетът да се покаже в огледалото му. Движението оредя, затова можеше да движи пикапа наляво-надясно по платното, за да попречи на мотоциклетиста да се изравни с тях.
Васко намали, измъкна пистолета изпод колана си и даде няколко непохватни изстрела с лявата ръка. Пикапът стигна края на пряката и Джордино отново зави наляво, насочвайки се към кръговото движение, което сега се показа пред тях. Когато започна да завива, пред Васко се откри чиста огнева линия и той заби два куршума в двигателя.
Изпод предния капак заизлиза пара, а отдолу потече дебела струя масло. Джордино не отмести крак от газта въпреки тракането на мотора и придърпването. Парата покри предното стъкло и го принуди да кара насляпо към кръговото. Случващото се отвлече вниманието му и той изгуби преследвача си от очи. В този момент Васко се появи с рев на двигателя до пътническата страна. Хвърли поглед в товарния отсек на пикапа и видя, че контейнерът с ВОУ липсва. Приближи се до вратата на Ана с насочен пистолет и надникна в кабината за урана.
Ана изпищя и Джордино стрелна умиращия пикап надясно. Васко вече беше натиснал спирачките, за да избегне удара. Пикапът се затресе напред, а пътниците в кабината му чуха отново рева на мотоциклета. Този път обаче той се отдалечаваше.
Джордино навлезе насляпо в кръговото и показа глава от прозореца точно навреме, за да види пешеходната пътека пред тях. Когато наби износените спирачки, пикапът поднесе, удари се в бордюра на кръговото и се качи на тревната площ. В облак от пара се блъсна във фонтан в подножието на Дионисий и спря.
Джордино се обърна към Ана и попита сред приближаващия вой на сирени:
— Добре ли си?
Читать дальше