Клайв Касслер - Черно море

— Разбирам. Не само си изгубил ВОУ, но си изложил всички ни на опасност.

Студено мълчание изпълни въздуха.

— Не всичко е загубено. Мъртвите са анонимни наемни работници от Украйна, а „Бесо“ избегна ареста.

— Властите със сигурност знаят името му и как изглежда. Ще го намерят и проследят обратно до теб.

— Уреждам начин да избегна това… и се надявам скоро корабът да може да напусне Черно море. Уверен съм в нашата безопасност и в опазването на твоята самоличност в тайна. След като намериха откраднатия ВОУ, вниманието им ще отслабне.

Хендрикс опря гръб в стола и се вторачи в пода.

— Наскоро се срещнах в Киев с полковник Маркович. Той намекна, че руснаците усилват присъствието си в Източна Украйна, докато Европа и САЩ гледат и бездействат. Националната армия е деморализирана и в безпорядък. Единствената действена сила е групата на полковник Маркович от нередовни войници.

Той насочи погледа си към Манкедо.

— Както знаеш, аз имам принос в тяхната кауза. В хода на тези усилия ви платих значителни суми да превозвате контрабандно оръжия и муниции за силите на Маркович. Сега са изправени пред повратна точка. Иранските ракети щяха да им позволят да нанесат смел ответен удар по Крим, който щеше да увеличи цената за намесата на руснаците. — Той се смръщи. — Тази възможност вече е изгубена.

— Няма ли друг начин да се сдобием с ракетите? — попита Манкедо.

— Не се продават. ВОУ беше единствената разменна монета, която иранците бяха готови да приемат. Повярвай ми, опитах всичко.

— Операцията не беше безопасна — продължи Манкедо. — Беше изпълнена точно по плана. Не можехме да предвидим намесата на американците, нито предварителната информация на Европол, която, убеден съм, е дошла от Украйна.

Хендрикс кимна и се отдаде на своите мисли. Дясната му ръка несъзнателно потъна в джоба на сакото и пръстите му напипаха успокояващото парче метал.

— Важно е да действаме — каза той колебливо. Очите му си върнаха остротата и се вторачиха навън през отворената врата на офиса. — Забелязах, че в двора има много сандъци, маркирани за муниции.

— Това са мини и артилерийски снаряди, които извадихме преди няколко месеца. — Манкедо поклати глава. — Бяха на руски кораб с муниции от Втората световна война, потънал близо до Сочи. Месинговите гилзи на снарядите имат стойност, когато цените на суровините са на нужното равнище.

— Колко имаш?

— Около двайсет тона — отговори Васко.

— Все още ли могат да се взривяват?

— Още са твърде опасни — каза Манкедо. — Заради дълбочината, на която лежеше корабът, по снарядите има съвсем малко корозия. Но са почти неизползваеми като оръжие, като се има предвид тяхната възраст и калибър.

— Обаче съдържащите се в тях експлозиви имат стойност. — Хендрикс се загледа в картината на стената — аматьорски морски пейзаж с чайки, които се носят над разбиваща се вълна. — Нападението ви срещу „Кримска звезда“. Разкажете ми още веднъж как беше обезвреден екипажът.

— Голяма част от акваторията на Черно море е бедна на кислород — започна Манкедо. — Близо до брега тази зона започва на дълбочина около петдесет метра. Навътре в морето бедните на кислород зони започват от сто метра и по-дълбоко. Преди еони Черно море е било като блато. Водораслите поглъщали целия кислород във водата, което убивало всички живи организми и накрая самите водорасли. С времето мъртвите организми се превръщали във водороден сулфид, който останал заключен в дълбините. Да плуваш в него е сравнително безопасно, но стигне ли на повърхността, се превръща в смъртоносен газ.

— Значи сте предизвикали подводна експлозия пред кораба и издигналият се газ е убил екипажа?

Манкедо кимна.

— Открихме този феномен, докато работехме по един търговски кораб пред румънския бряг. Взривявахме корпуса, за да стигнем до товара. Една от водолазните ни лодки беше закотвена точно над него. Взривът освободи газов мехур, който обгърна лодката. Всички на нея загинаха. Изгубих четирима човека и научих, че Черно море може да е много по-смъртоносно, отколкото сме предполагали.

— Щом можеш да направиш малък взрив, защо не и по-голям? — попита Хендрикс.

— Предполагам няма ограничение в размера на облака от водороден сулфид, който можеш да създадеш, ако взривът е достатъчно мощен и мястото подходящо. Какво си намислил?

— Искам да унищожа Севастопол.

Беше ред на Манкедо да замълчи.

— Това би било масово убийство? — каза той най-накрая.