Клайв Касслер - Черно море

Оживеният град беше утихнал, докато двамата крачеха по тесните му улици. Отхвърлиха изкушението да се отбият в някоя от задимените кръчми, които все още бяха отворени по маршрута им, и продължиха пътя си до брега.

Търговският кей беше тъмен и тих, когато стъпиха на пропитите с нафта греди. Наближавайки „Македония“, двамата мъже се напрегнаха, после се заковаха на място. Пред тях водите на пристанището се плискаха тихичко в празното котвено място.

„Македония“ я нямаше!

Тежки дъждовни капки блъскаха по прозорците на ъгловия кабинет на един от високите етажи на седалището на Главното разузнавателно управление. Сива пелена скриваше иначе широката гледка към московския Хорошовски район.

Максим Федоров, директор на „Чуждо разузнаване“ в ГРУ, не обръщаше внимание на времето, седеше на бюрото си и мълчаливо изучаваше един омачкан документ. Не обръщаше внимание и на мъжа с очила, седнал нервно срещу него. Федоров откъсна очи от листа едва когато някой почука на вратата на кабинета и влезе трети мъж.

Висок, с атлетична фигура и войнишка стойка, той самоуверено прекоси кабинета. Късата му руса коса обграждаше лице със слънчев загар и поразително сини очи. Федоров направи гримаса при вида на сивия му костюм „Ив Сен Лоран“, жълтата вратовръзка и италианските мокасини.

— Виктор Мансфилд — обяви Федоров, — закъсняхте десет минути. — Запознайте се с доктор Антон Кромер от Държавния исторически музей.

— Неочакваният дъжд се оказа пречка за трафика — обясни Мансфилд. Той седна до Кромер и стисна ръката на професора.

— Не може да се каже, че дъждът през юли в Москва е неочакван — възрази Федоров.

— Надявам се, че срещата няма да продължи дълго. — Мансфилд погледна часовника си, — защото имам билети за Болшой.

Федоров му отправи пронизващ поглед. Виктор Мансфилд, както гласеше неговият псевдоним, беше един от най-добрите му агенти. Прикритието му на богат австрийски плейбой с неясен кралски произход му беше позволило да осъществява набези сред водещите европейски индустриалци и политици, включително няколко млади актриси с амбиции да станат звезди. Добре си играе ролята, помисли си Федоров. Може би твърде добре, ако се съди по отчетите му за разходите.

— Доктор Кромер наскоро откри документ с голямо значение за държавата.

Федоров погледна към Кромер и му кимна да продължи.

Бледият учен прочисти гърло.

— Аз съм главен архивист в Държавния исторически музей, който съхранява голяма сбирка с артефакти от ерата на Романови. Подготвяхме изложба на картини на руски художници от деветнайсети век, съхранявани в императорската сбирка, и поискахме няколко картини от хранилищата в Санкт Петербург. Двайсет и две произведения, някои от които великолепни. Почиствахме ги за изложбата, когато на гърба на едната открихме нещо интересно.

Той отвори един албум и показа на Мансфилд няколко кадъра от голяма картина, издържана в живи цветове, на казаци на коне.

— Сякаш е от Иля Репин — подхвърли агентът.

Кромер се усмихна.

— Наистина е от него. Една от трите в императорската сбирка.

— Какво точно открихте в картината?

Кромер обърна страницата на албума и се показаха няколко снимки от гърба на картината. На уголемена снимка се виждаше парче пергаментова хартия, подпъхнато в ъгъла.

— Намерихме парче стара хартия, закрепено към картината. Помислихме, че може би са някакви бележки на художника или ранна скица на картината. Но се оказа нещо съвсем различно.

Федоров вдигна листа.

— Това е един вид договор.

— Какъв договор? — попита Мансфилд.

— Договорът от Петроград. Поне така гласи надписът. Споразумение между Руската империя и Великобритания. — Федоров остави крехкия документ на своето писалище. — Същината на договора влече след себе си прехвърляне на правата върху петрола и полезните изкопаеми в земите, владение на Руската империя, за сто години на британците, смятано няколко месеца от подписването на договора.

— Това е лудост! — възкликна Мансфилд. — Кой би подписал подобен документ?

— Лично царят.

Кромер кимна.

— Потвърдихме истинността на подписа на цар Николай II под документа.

— Защо се е отказал с един подпис от такова богатство?

— За да защити своето — обади се Федоров. — Такова е било времето. Доктор Кромер може да обясни по-подробно.

— Договорът е датиран 20 февруари 1917. За царя това е отчайващо време. Армията е деморализирана и се разпада след постоянните поражения от германците. В Санкт Петербург избухват бунтове сред фабричните работници. В името на революцията болшевиките започват да организират въоръжени протести из цялата страна. Съпричастни към тяхната кауза са не само фабричните работници и селяните, но и военните. Николай знае, че империята се изплъзва от ръцете му, и търси спасение при съюзниците.