Клайв Касслер - Черно море

— Да, Романови са имали много роднини в Европа — каза Мансфилд.

— Точно така. Николай и неговата жена Александра са първи братовчеди на английския крал Джордж V, както и на други държавни глави из Европа. През войната Николай постоянно е в делови отношения със съюзниците особено за закупуване на оръжие. Така че когато напрежението около него се засилва, тези връзки са вече налице. Николай и Александра не предполагат, че след като той абдикира на петнайсети март, ще бъдат закарани в Урал и убити година по-късно.

— Какво се е надявал да постигне царят, отстъпвайки част от националното богатство?

— Политическа подкрепа — каза Кромер — и по-важното, военна помощ за онези части, които още са му били верни и които по-късно се превръщат в Бялата армия. Това, а и сигурност за значителна част от неговите лични царски активи.

— Предполагам, имате предвид злато.

— Като оставим настрана, че контролират активите на държавата, семейство Романови притежават много от златните мини в Урал. Добре известно е, че държавните запаси от злато на кюлчета постепенно изчезват през революционните години. Има доста документални свидетелства за Романово злато в чужди ръце, но малко се знае за личното им богатство и къде се намира.

— В договора се казва — намеси се Федоров, — че от семейните активи ще бъде преведена сума, която предстои да бъде определена, в Английската национална банка за съхранение, докато не се възстановят редът и спокойствието в Руската империя. Когато това стане, договорът ще бъде прекратен.

— Нещата не свършват толкова добре — отбеляза Мансфилд. — Колко са получили британците?

Федоров го погледна безизразно.

— Не знаем — най-накрая призна Кромер. — Екипът ми проучва въпроса. Има свидетелства, че малко след подписване на договора хора от лейбгвардейския полк придружават пратка от Санкт Петербург до Одеса. Официалните документи от тази епоха са доста редки заради хаоса, който е царял по това време. Обаче има упорити слухове, че значителна част от царското злато е била изнесена от московските банки.

— Другата страна не разполага ли с документи?

— Британските банкови документи са проучени много внимателно през двайсетте години от болшевиките заради пратките със злато за закупуване на муниции. Обаче не са открити доказателства за допълнителна сметка на името на Романови. Моето собствено мнение е, че златото така и не е стигнало до британците.

— За каква сума говорим?

Кромер сви рамене.

— Без допълнителна информация е трудно да се каже. Като се имат предвид оценките на семейното богатство на Романови и онова, което свършва в касите на болшевиките, може спокойно да се предполага, че става дума за сто двайсет и пет или сто и петдесет милиарда рубли в днешни пари, от които няма никаква следа.

— Два милиарда щатски долара? — попита Мансфилд, който беше свикнал да харчи в евро и долари.

Кромер кимна.

— Да, предвиждало се е сумата да бъде значителна.

— Е, това наистина беше много интересна приказка. — Мансфилд се изправи на стола си. — Да не би ГРУ да се готви да публикува книга за изгубеното богатство на Руската империя?

Федоров изгледа яростно агента си.

— Само четирима души са виждали този документ — потупа той листа с ревматични пръсти. — Ние тримата в това помещение и президентът. Мога да ви кажа, че президентът е много загрижен заради съдържащото се в този договор. Неговото съществуване най-малко би представлявало неудобство за Руската федерация, да не говорим за възможните правни и финансови искове срещу правителството.

— Тогава защо просто не го пъхнете под саркофага на Ленин? — попита Мансфилд. — Или още по-добре — драснете му клечката.

— Защото може да не е единственото копие.

— Договорът е подписан от цар Николай II и британския специален пратеник сър Лий Хънт — обясни Кромер. — Ако едно или повече копия от него са били притежание на Хънт, изглежда по някаква причина никога не са били доставени в Уайтхол.

— Защо?

— Хънт се качва в Архангелск на британския крайцер „Кентърбъри“ малко след подписването на договора. Някъде из Норвежко море германска подводница потапя крайцера седмица по-късно. Оцелели няма.

— Тогава останалите копия от договора са унищожени — каза Мансфилд. — Точка на историята.

Федоров се загледа навън, където дъждът падаше на още по-големи капки. Той продължи да гледа през прозореца, докато отговаряше на агента: