Клайв Касслер - Черно море

— Не искам да ударя града, а пристанището на руския флот.

Манкедо огледа холандеца. Познаваше го от по-малко от три години, но беше забелязал коренна промяна в личността му. Милиардерът се беше превърнал от весел, арогантен мъж в потънала в гневни мисли изгубена душа.

— Ще платя тройно пазарната цена на твоите муниции плюс пет милиона евро за опита.

— Предложеното заплащане е добро, но изпълнението не е толкова просто. За „Кримска звезда“ пуснахме малък взрив точно на нейния курс и тя навлезе в издигналия се облак. Нападението срещу неподвижна цел на сушата не може да се контролира.

Васко се изправи.

— Като млад работих там в търговското пристанище. Ветровете са преобладаващо западни. Ако няма някакви необичайни промени във времето или силен дъжд, можеш да произведеш взрив в морето и газът ще мине над пристанището.

— Въпреки всичко подходът ще бъде труден — възрази Манкедо. — Руският флот не е известен с гостоприемството си.

— Всичко зависи от дълбочината и съответното равнище на газа — каза Васко. — Може да не се наложи да се приближаваме много.

Манкедо се замисли за предложеното заплащане.

— Хайде да хвърлим едно око на входовете на пристанището. Мисля, че имам морска карта на Севастопол.

След като се изправи и излезе от помещението, Хендрикс се обърна към Васко.

— Този акцент. Ти не си българин? От Украйна ли идваш?

— Да. Израснал съм в Петровск — град близо до Луганск. Чух, че по време на нахлуването в Крим е бил разрушен.

— Семейство?

— Баща ми умря от пиене преди години. Когато започнаха да падат артилерийските снаряди, майка ми и сестра ми избягаха в Киев. Последното, което чух, е, че живеят при братовчедите ми.

— Какво изпитваш днес към Русия?

Васко впи очи в неговите.

— Ще ти помогна да избиеш колкото искаш руснаци.

Манкедо се върна с карта, която разгъна на бюрото. Тримата мъже се струпаха около нея и се заеха да изучават тясното севастополско пристанище, което се врязваше в западния бряг на Кримския полуостров.

— Руският флот е базиран тук. — Васко посочи северната част на пристанището. Той плъзна пръста си в западна посока през входа на пристанището. — На миля от пристанището дълбочината е около сто и двайсет метра. Достатъчно дълбоко, за да стигнем до мощна аноксична зона. Въпросът е колко експлозив ще е нужен, за да бъде освободена?

— Двайсет тона трябва да са достатъчни, за да им изпратим послание — каза Хендрикс.

— Не съм учен — започна Манкедо, — но от онова, което съм виждал, смятам, че ще предизвика крайно мощен газов облак. — Той изгледа напрегнато Хендрикс. — Подобно действие ще привлече доста внимание.

— Намери ми баржа, пълна с експлозиви, и влекач, и аз сам ще го управлявам — каза тихо Хендрикс.

— Няма нужда от толкова героизъм — поклати глава Манкедо. — Може да изпратим в атака кораб без екипаж и взривател с таймер или радиоуправляем взривател.

— Най-добре плавателен съд с руското знаме — каза Хендрикс.

— Може да купим нещо от Сочи — кимна Манкедо.

— Това ще отнеме твърде много време — не се съгласи Хендрикс. — Искам да нанеса удара скоро. Може да се опита в Турция или с чужд кораб.

— Чужд кораб, а? — Манкедо изгледа Хендрикс сурово. — Мисля, че знам такъв кораб.

Късно следващата сутрин Ана получи съобщението от българските власти, което чакаше. Качи се по стълбите на мостика, намери там Пит и Джордино и им съобщи новината.

— Българските армейски учени потвърдиха, че в контейнера има двайсет и два килограма високообогатен уран, годен за производство на оръжия.

— Значи сме улучили десетката — каза Пит.

— Да, казаха ми, че количеството е достатъчно за производството на усъвършенствано ядрено оръжие. Отговаря на материала, откраднат от Севастополския институт за ядрена енергетика през 2014 г.

— Честито, че успя да го върнеш — каза Джордино. — Имаш ли представа закъде е бил предназначен?

— Подозираме, че първоначално е трябвало да го получи сирийски търговец на оръжия. Но все още се занимаваме с разкриването на последните му собственици. Изглежда гологлавият тип вчера е успял да избяга от полицията.

— А двамата му мъртви другари? — попита Пит.

Ана поклати глава.

— Никой от тях не е носил документи за самоличност. Опитът за откриването на отпечатъците им в българските бази данни се оказа неуспешен. У единия са намерени украински монети, затова подозираме, че са чуждестранни работници, които са пребивавали и работили тук незаконно.