Клайв Касслер - Черно море

— Вашето жилище странно си прилича с това на Сейнт Джулиън във Вашингтон — отбеляза Самър.

— Да, заради книгите — съгласи се Трехорн. — Това са рисковете на професията. Смятам обаче, че Джулиън има по-добра колекция.

— Само по бройки — не се съгласи Пърлмутър. — Бихме се превърнали в страхотна морска библиотека, ако обединим ресурсите си.

— Бих казал най-добрата в англоговорещия свят. Моля, настанете се удобно. — Трехорн ги заведе до кръглата маса, която стоеше пред стъклена стена, гледаща към реката.

Самър проследи как една малка драга се носи по реката.

— Смайваща гледка към Темза.

— Едновременно вдъхновяваща и разсейваща — каза Трехорн. Той започна да налива чай, докато Пърлмутър се обслужи от чинията с кифли. Трехорн посегна към близкия рафт и измъкна иззад книгите бутилка сингъл малц скоч уиски „Балвени“. Наля си яка глътка в чая и подаде бутилката на Пърлмутър.

— Приятен начин да се подсилиш — отбеляза, опита резултата с удоволствие и остави чашата на масата.

— А сега ми разкажете какъв е този интерес на янките към британски крайцер от клас К?

— Случайно открихме останките на „Кентърбъри“ край бреговете на Норвегия — обясни Дърк. — После установихме, че не сме единствените, които се интересуват от него.

— Джулиън ми разказа за вашите неприятности с руснаците. Това ме кара да смятам, че в последното му пътуване се крие нещо повече, отколкото може да се види на пръв поглед.

— Какво можете да ни кажете за „Кентърбъри“? — попита Самър.

Трехорн отвори папката, която беше подготвил.

— Килът на „Кентърбъри“ е заложен през октомври 1914 г. Това е вторият лек крайцер от клас „Кембриън“, построен от „Джон Браун & Компания“. В началото на кариерата си е зачислен към групата „Харуич“, която защитава източните подходи към Ламанша. Участва в леки боеве в Средиземноморието, когато към края на 1916 е изпратен да конвоира кораби. Потъва през февруари 1917 край бреговете на Норвегия. По-късно се установява, че е потопен от германската подводница УК-29.

— В това няма нищо особено — обади се Пърлмутър.

— Какво знаеш за последните му пътувания?

— Ескортен кораб. — Трехорн се зарови по-дълбоко в папката. — През ноември 1916 придружава конвой до Архангелск, който превозва муниции. Няколко седмици по-късно се връща в Скапа Флоу за малки ремонти. В средата на февруари участва в съпровождането на друг конвой, който пристига на осемнайсети в Архангелск. Тук нещата стават интересни. — Той вдигна поглед към Пърлмутър и се усмихна. — Плава в конвой с още три военни кораба на Кралския флот: „Конкорд“, „Марксман“ и „Трайдент“. Тези съдове се връщат с конвоя и пристигат в. Скапа Флоу на двайсет и пети февруари. „Кентърбъри“ не е с тях, а германските архиви показват, че е бил потопен от УК-29 на двайсет и шести февруари.

— Един ден след като конвоят се е върнал в Англия? — попита Пърлмутър, а устните му се отпуснаха в неверие.

— Точно така. В това няма никаква логика. Разбира се, германците може да са объркали датите, но аз се порових в Националните архиви и открих това. — Той подаде на Пърлмутър написана на пишеща машина заповед от Канцеларията на Британското адмиралтейство до капитана на „Кентърбъри“. Пърлмутър откри погребано между заповедите за плаването и зареждането с гориво нареждане до капитана да остане в пристанището до завръщането на специалния пратеник сър Лий Хънт.

— Кой е Лий Хънт? — попита той.

— Точно преди смъртта си е бил специален пратеник на премиер-министъра Лойд Джордж. До 1916 служи като генерален консул в Британското посолство в Санкт Петербург. От биографията му се разбира, че е бил в близки отношения с царя.

Дърк се обърна към Трехорн.

— Значи се връща в Санкт Петербург през последните дни на монархията, за да помогне на „Кентърбъри“ да се прибере у дома?

— Така изглежда. Но ми се струва необичайно, че „Кентърбъри“ изоставя конвоя, за да изчака Хънт, и след това поема сам на път.

— Сигурен си, че корабът наистина е чакал Хънт? — попита Пърлмутър.

— Да. Обявен е за загинал на борда на „Кентърбъри“. Направих някои проучвания и установих, че архивът му също се съхранява в Националните архиви. Той може да хвърли светлина върху онова, което е правил в Русия. В момента обаче цялата работа малко напомня пъзел.

— Доктор Трехорн — намеси се Самър, — аз имам допълнителна следа в тази мистерия. — Тя бръкна в чантата си, извади златното кюлче и го остави с лек звън на масата.