Клайв Касслер - Черно море

Когато ги поведоха надолу, за да ги настанят в тапицирано със зелено кадифе сепаре, крачките на Пърлмутър изведнъж се наляха с младежка енергия. След като си поръча за ордьовър мус от омар, той въздъхна от удоволствие.

— Спомням си времената, когато в Лондон свинският пай се смяташе за висша кухня. Боже, как нещата се промениха към по-добро.

— Джулиън, трябва да си признаеш — обади се Самър. — Какво те измъкна от Вашингтон в Лондон — конференцията или възможността хубаво да похапнеш?

— Отказвам да отговоря, защото част от отговора може да се окаже инкриминираща. — Той със смях се погали по корема.

След това се зае да поръчва: за себе си патица в сос от портвайн, калкан за Дърк, а за Самър дувърски морски език. Щом приключи, се насили да откъсне вниманието си от храната.

— А сега ми разкажете за вашите норвежки корабни останки.

— Всъщност корабът е британски. — Дърк описа как са открили „Кентърбъри“ и срещата им с руския изследователски кораб.

— Честна дума, това е крайно агресивно поведение — поклати Пърлмутър глава. — Някаква идея защо руснаците проявяват толкова жив интерес към ръждясал крайцер на Кралския флот?

Самър бръкна в чантата си и извади снимка на златното кюлче.

— Намерихме го в една каюта близо до мостика.

Очите на Пърлмутър светнаха.

— Може би има още в трюма, макар че лекия крайцер не го бива за товарен кораб.

— Ние също подозираме, че руснаците го търсят — каза Дърк. — Обърни внимание на означенията върху кюлчето.

Техният приятел вече беше насочил вниманието си върху щампования двуглав орел.

— Династията Романови — прошепна той. — Не е за чудене, че руснаците са предявили претенции към останките. Я ми припомнете кога е бил потопен „Кентърбъри“?

— Двайсет и шести февруари 1917 година — отговори Дърк. — Няколко дни преди това е отплавал от Архангелск.

Колелцата в главата на учения заработиха и го отнесоха далеч от френския ресторант.

— Много интересно. — Той остави снимката на масата. — Моите познания за историята на сушата са малко ръждясали, но доколкото си спомням, в началото на Първата световна война руската монархия разполага с огромни златни запаси. Онова, което не са имали, било нормално снабдяване на войските с оръжия и муниции. Превозват по море златни кюлчета за съюзниците в замяна на муниции. Първо от Архангелск, след това от Владивосток, но германците поумняват и минират пътя на запад. Опит за превоз на злато от Архангелск през 1917 година би било опасно, но не и невъзможно дело.

— Как можем да научим повече за последното плаване на „Кентърбъри“ — попита Самър.

— Доктор Чарлз Трихорн, професор емеритус [26] Почетно название на пенсионирани професори с големи заслуги в областта, които вече не преподават. — Б. пр. по подводна археология в Оксфорд. Той е мой колега и специалист по останки на кораби от Кралския военен флот. Ще му звънна тази вечер, за да видя дали можем да се видим още утре с него. — Пърлмутър завъртя винената чаша с дебелите си пръсти. Наслаждавайки се на аромата на бордото в нея, той побутна снимката обратно към Самър.

— Какво направихте със златото?

— Донесохме го. Сега е в сейфа на стаята — обясни Самър. — Сигурна съм, че никой няма да заподозре, че съхранявам нещо ценно там.

Пърлмутър кимна и отпи още една глътка. Нямаше как да знае, но точно в този момент сейфът в стаята на Самър беше не само отворен, но и празен.

Облечена в униформа на камериерка, руската агентка Мартина беше влязла през задния вход за служители на „Гор“. В пластмасовата кофа за миене беше скрила богат асортимент от електронни устройства за инфилтриране, покрити с кърпа. Тя се качи по стълбата на третия етаж и откри номерата на стаите, към които я беше насочил хакерът от руското посолство.

Започна от стаята на Дърк, плъзгайки електронния ключ, прекодиран от хакера с новия код, през четеца. Дърк не си беше направил труда да разопакова багажа си, което улесни нейната задача. Тя започна от отворения му куфар, претърси го, но не намери нещо ценно от разузнавателна гледна точка. Отиде до стационарния телефон в стаята и закачи за долната му част малък безжичен предавател. В комплект с него вървеше усилвател на сигнала, който закачи за задната част на пердето. Устройството щеше да предава всички телефонни разговори и тези, провеждани в стаята, до подслушвателна станция в микробуса, паркиран долу на улицата, докато батериите му не се изтощят след около седмица. Накрая извади връзка ключове, намери сред тях главния ключ на управителя на хотела за сейфа в стаята. Вътре откри само паспорта на Дърк. Не му обърна внимание, затвори сейфа и забърза към съседната стая.