Клайв Касслер - Черно море

— Тринайсет милиарда?

Бейнбридж кимна равнодушно.

— Казахте, че тези пратки са били за военни материали — продължи Мансфилд. — Чували ли сте за пратка от името на царското семейство или лично на царя?

Бейнбридж поклати глава.

— Пратките са били заплащане за военната помощ. Първата партида е била уредена от руския посланик в Англия граф Бенкендорф. Останалите са били уредени от руския министър на финансите и премиер-министъра Лойд Джордж след тяхната среща в Париж през 1915 година. Някои от по-маловажните членове на семейство Романови имали влогове в Англия, но по-късно през войната Николай II демонстративно връща в страната всички средства, държани в чуждестранни сметки. По време на абдикацията му той и неговото семейство не са имали активи в Английската банка.

Мансфилд се наведе към него.

— Интересувам се от друго прехвърляне, което е станало или е било планирано в 1917 през Средиземноморието.

В отговор Бейнбридж се вторачи в него.

— Аз съм банкер и банков историк. Работя с данни и документи, архивирани в Английската банка. Ако е имало допълнителни пратки злато, получени през 1917, щеше да има доказателства. Моите проучвания не откриха допълнителна вноска, нито доказателства за предстояща вноска, идваща от Средиземноморието или някъде другаде. Ако е имало допълнителна пратка злато за Англия, не е била свързана с Английската банка.

— Има ли други, извън кръга на военните, които биха имали предварителна логистична информация за бъдеща пратка злато, независимо дали е била предназначена за Английската банка, или за някаква друга страна?

— Може би дипломатическият корпус, но при всички случаи безопасността и транспортът щяха да са дело на военните. — В съзнанието на Бейнбридж нещо просветна и той погледна през витрината на кръчмата. От другата страна на улицата имаше реклама на лондонския офис на застрахователя „Лойдс“.

— Има още една възможност, която може да проучите — каза той. — Първата пратка от Архангелск през 1914 е пренесена на кораби от Кралския флот. Застрахователният офис за военни рискове в Лондон начислил на руското правителство премия плюс транспортните разходи, които възлезли на един процент от пратката. Ако вашата фантомна пратка е трябвало да бъде пренесена на кораб от военния флот, има голяма вероятност застрахователният офис да е знаел нещо по въпроса.

По лицето на Мансфилд се разля широка усмивка.

— Знаех си аз, че ще ми бъдете от голяма полза. — Той стана и се поклони. — Господин Бейнбридж, благодаря за информацията и за бирата. — Обърна се и излезе от пъба, оставяйки банкера и банков историк вторачен в двете празни чаши.

— Добро утро, Самър — каза Джулиън в телефонната слушалка. — Имам някои любопитни новини.

— Добро утро, Джулиън. — Със свободната си ръка Самър дръпна пердето от прозореца на хотелската си стая и хвърли поглед към облачното небе. — Какви новини?

— Чарлз Трехорн току-що ми се обади от читалнята на Националните архиви, където е отишъл рано сутринта. Каза, че в архива на сър Лий Хънт е открил един изключителен документ. Не се впусна в подробности, но предложи да се срещнем там.

— Дали не е информация за златото?

— Всичко, което каза, е, че може да успее да отговори на някои въпроси за „Кентърбъри“. Аз ще тръгна сега и ще ви взема след десет минути.

— Ще извикам Дърк и ще те чакаме долу.

Ролсът вече беше пред входа, когато братът и сестрата излязоха от хотела. Качиха се отзад, където Пърлмутър прелистваше брой на лондонския „Таймс“.

— Трехорн работи много бързо — отбеляза Дърк.

— Всъщност на практика той живее в Националните архиви. Освен това не е нужна голяма историческа мистерия, за да се разпали.

Ролсройсът излизаше от автоалеята на хотела, когато чуха силен рев на автомобилен двигател. Шофьорът наби спирачки, които нададоха вой, а пътниците бяха запратени напред, когато старият автомобил изведнъж тръгна назад. Секунда по-късно край тях прелетя черна кола, чиято задна врата облиза бронята на ролса сред свирене на гуми. Летящата кола се качи на тротоара, разора една градина и се блъсна в тухлената фасада на хотелския магазин за сувенири.

Рави спусна разделителния прозорец.

— Всички добре ли сте?

— Да, благодарение на небесата — отговори Пърлмутър. — Проклетият глупак една не ни изби.

— Рави, чудесна реакция за избягване на катастрофа! — похвали го Дърк. — Как разбра, че се готви да ни блъсне?