Клайв Касслер - Черно море

Дърк го остави на мира и хукна към асансьора. Докато тичаше, извика на сестра си:

— Да тръгваме!

Самър вече тичаше и стигна при отворените врати на асансьора преди него. Натисна бутона за партера и хвърли поглед назад към книжните лавици. Двата паднали стелажа около Мансфилд започнаха да се разделят. Изпод купчината книги се показа ръка, която се прицели в нейната посока. Дърк още беше на няколко крачки от нея.

— Залегни — извика му тя и приклекна до вратата на асансьора.

Дърк направи още една крачка и се хвърли, плъзгайки се с главата напред в асансьора. Когато двете врати с тракане започнаха да се затварят, два куршума се забиха в задната стена на асансьора.

— Добре ли си? — попита Самър.

— Да — отговори брат й и се изправи на крака. — Откъде се взе този?

— Или се е вмъкнал, когато повиках асансьора, или е намерил друг вход. — Тя погледна сменящите се номера на етажите. — Радвам се, че успя да се промъкнеш тихо назад.

— Чух, че говориш, и реших, че не е на добре.

Самър изгледа брат си тревожно.

— Това беше пилотът на руската подводница.

— Какво?

— Сигурна съм. Той беше на „Тавда“ и не го отрече.

— Очевидно става дума за нещо много повече от злато. — Погледът му падна върху синята папка, която Самър стискаше с желязна хватка. — Трябва да намерим безопасно място.

— Централният вход е най-добрата ни възможност. Къде ли отиваме?

Вратите на асансьора се отвориха и те се озоваха в склада на архивите и товарната рампа. Пакети с храна за кафенето на архивите бяха струпани до купчини книги, опаковани в целофан, и календари за сувенирния магазин. Минаха край пластмасови кутии, пълни с купчини нови правителствени документи, наскоро докарани от парламента. Продължиха по една празна товарна рампа, затворена от голяма повдигаща се гаражна врата. Близката пожарна аларма, която кънтеше с пълна сила около тях, изведнъж спря.

Самър се поколеба, но после стисна ръката на Дърк.

— Някой идва.

Дърк също чу шума от тичащи по стълбите крака. Той откъсна очи от мястото, откъдето идваше шумът, към изхода до товарната рампа. В противоположния край на рампата зейна друга врата и през нея влетя Мартина с яростен поглед.

Обаче Дърк вече беше хукнал и повлече Самър към изхода, блъскайки вратата да се отвори. Тя водеше навън. Те се втурнаха надолу по няколкото стъпала към подножието на товарната рампа. Намираха се в задния край на архивите, чиито голи стени се простираха в двете посоки. Къса алея за доставки се простираше от рампата до тясна странична уличка. Иначе бяха заобиколени от гол асфалт.

— Няма нищо по-хубаво от това да липсва всякакво укритие — измърмори Дърк, докато той и Самър хукнаха с все сили към улицата. От другата страна на настилката от павета се простираше широка затревена площ, която се спускаше към бреговете на Темза. Тя беше оградена от две индустриални сгради, отдалечени на здрав спринт от мястото, където се намираха. Когато вратата на склада се отвори с трясък зад гърба им, Дърк погледна към реката.

Нагоре по течението, далеч от гмежта на Централен Лондон, Темза беше сравнително спокойна — по-скоро рай за гребците, отколкото за търговското корабоплаване. А там, където се намираха, беше съвсем пуста, с изключение на един влекач, който пухтеше надолу по течението.

Дърк поведе Самър по тревата, насочвайки се към първата индустриална сграда. Долу край водата се виждаха няколко младежи и някакъв дълъг, тесен предмет, който лежеше на брега.

— Твърде далече е — каза на пресекулки Самър, докато се опитваше да си поеме дъх.

Обаче Дърк вече беше променил плана си.

— Давай към реката.

— И какво, ще я преплуваме ли?

Дърк само посочи брега.

Когато хукнаха, наклоненият към реката терен им осигури известно прикритие от пистолета на Мартина. Рускинята стигна до най-високата точка на зелената площ, когато Дърк и Самър вече бяха на речния бряг.

Щом наближиха водата, Самър поклати глава.

— Не може да бъде.

Тя се вторачи в четириместния скул, оставен върху камъните.

Собствениците на лодката, четирима тийнейджъри, които бяха спрели на брега, за да си починат, бяха тръгнали нагоре по течението да проучват тръстиките.

— Няма да ходим много далеч — успокои я Дърк.

Вдигна лодката от брега и я пусна във водата, изчака секунда Самър да седне вътре, след това я бутна и скочи вътре. Тясната като дъска лодка щеше да се обърне, ако Самър съобразително не използва чифта гребла, за да я стабилизира. Дърк седна при другия комплект и те бързо загребаха към средата на реката.