Клайв Касслер - Черно море

— Извинявай, Джулиън — каза Дърк, след което го тласна към жената.

Едрият мъж се препъна и падна настрани, стоварвайки се тежко върху рускинята. Документите в ръцете й се разлетяха на всички посоки, докато падаше на пода.

— Много се извинявам — каза Пърлмутър. Той успя да се изправи, подпирайки се на облегалката на един стол, после протегна ръка да помогне на Мартина да стане.

— Непохватен глупак! — Тя се дръпна от протегнатата за помощ ръка.

Бравата на близката врата щракна, когато се затвори. За миг тренираните й очи забелязаха, че Дърк, Самър и синята папка бяха изчезнали. Притисната между Пърлмутър и Трехорн, тя се плъзна през масата, претърколи се и стъпи на крака от другата страна. Извади пистолета, хукна към вратата и мина през нея. Излезе на стълбищна площадка. Чу тропот на стъпки, надникна през перилото и зърна Дърк и Самър на горния етаж. Вдигна пистолета и даде един изстрел, който отекна като оръдеен по стълбището. Миг по-късно чу блъскане на врата.

Поколеба се, но миг по-късно извади преносима радиостанция от джоба си.

— Двамата по-млади се качиха на втория етаж откъм източната страна — докладва тя на руски. — Документите са у тях.

— Защо стреля по нас? — попита Самър, когато влетяха на втория етаж. Дърк бутна сестра си напред.

— Няма да спрем, за да я питаме.

Влязоха в малко помещение за карти, чиито обитатели вече бяха напуснали. Вратата в другия край водеше в по-голямо помещение — читалня за карти и документи. Дърк погледна натам, после бутна Самър към врата, на която имаше табела: „Само за служители“.

Озоваха се в голяма, слабо осветена ниша. Трябваха им няколко секунди, за да свикнат очите им с полумрака. Бяха благодарни, че пожарната сирена, която виеше из сградата, тук беше изключена. В нишата се намираше едно от големите книжни хранилища на архивите. Напъхани в подобното на пещера помещение, следваха редица след редица плъзгащи се книжни лавици, високи два метра и половина. Докато се промъкваха в тясното пространство между тях, Самър забеляза, че на тях са подредени британските кадастрални регистри. Стигнаха до края им и установиха, че те продължават нататък.

Дърк погледна към далечната стена вляво, после се обърна към Самър.

— Стой тук, дръж под око вратата и не изпускай папката от ръце. Аз ще изтичам до края, за да проверя няма ли там някакъв изход.

— Добре. Ако дойде някой, ще те последвам.

След като Дърк хукна, Самър направи няколко крачки в противоположната посока, гледайки между двата реда стелажи към вратата, през която бяха влезли. Следващата редица стелажи вляво от нея се оказа по-къса и свършваше пред стена, където стоеше голяма брезентова количка, пълна с книги. Обхваната от любопитство, тя тръгна надолу по пътеката и в края й намери товарен асансьор. Натисна бутона за повикване, после хукна обратно към поста си, за да наблюдава входната врата. Всичко изглеждаше спокойно.

Но когато отново застана на наблюдателния си пост, близо до нея се чу глас:

— Мисля, че архивите са затворени сега.

Самър едва не падна от изненада, когато се обърна и се озова срещу познат мъж с руса коса.

— Аз ще взема документите — обяви Мансфилд с безгрижен тон.

Самър забеляза, че е добре облечен със спортно сако и панталони и стиска една „Берета“, която сочи към стомаха й. Мина известно време, преди да съобрази откъде й е познато лицето му.

— Не беше ли достатъчно, че взривихте половината „Кентърбъри“? — Тя нарочно заговори с нервен, писклив глас.

— Не и когато има още неразказани истории. Брат ви? — попита той, размахвайки пистолет от ляво надясно.

— Идва с асансьора и охраната на архивите. — Тя направи половин крачка назад и погледна през рамо към товарния асансьор.

Стояха един срещу друг на тясната пътека между книжните лавици, но Самър беше отстъпила до края на стелажа.

— Защо са толкова важни тези документи?

Мансфилд усети, че тя се опитва да печели време.

Затова протегна свободната си ръка.

— Дайте ми папката. Веднага!

Силно щракване обяви пристигането на товарния асансьор. Мансфилд се обърна и погледна над рамото на Самър към отварящите се врати. Секунда по късно близо до него се чу трополене. Той обърна глава и видя Самър да отскача настрана, докато една от лавиците падаше към него.

Две лавици по-нататък Дърк бе опрял рамо в централния стелаж и го буташе като разярен носорог.

Преди Мансфилд да успее да реагира, двете плъзгащи се лавици се стовариха отгоре му. Върху гърдите му падна висок стелаж, който затисна ребрата му. Изстена, когато цяла редица прашни кадастърни регистри се посипа по него, а лавиците го приковаха на земята.