Клайв Касслер - Черно море

Малко по-малко от десет минути по-късно Мансфилд намери лодка. За негов късмет марината на кея Чийзуик на миля надолу по течението предлагаше лодки под наем. Мартина уреди формалностите по телефона секунди преди аудито да набие спирачки пред входа.

— Продължавай надолу по течението и гледай да не ги изпуснеш от очи — нареди руският агент на шофьора на аудито.

Иван имаше синина на бузата, а ръката му бе порязана от катастрофата с таксито, но не обръщаше внимание на болките и кимна след думите на Мансфилд.

Когато Мансфилд изскочи от колата, Мартина го последва и се втурна към един жилав тип, който носеше туба с бензин.

— За лодката ли идвате? — попита той с приятелска усмивка.

— Да.

— Както помоли госпожата — най-бързата, която имаме. — Той посочи край редица платноходки към малката моторница в края на кея. — „Сийферър 23“. Не е като лодките на контрабандистите, но въпреки това е бърза. Заредена е и готова за плаване. Трябва ми вашата шофьорска книжка и кредитната ви карта.

Мансфилд му подаде фалшивия си френски паспорт с няколко банкноти от по сто лири.

— Надявам се, че това ще е достатъчно?

Очите на лодкаря се разшириха.

— Ключовете са на запалването. Трябва да я върнете, преди да се стъмни. Приятно забавление. — Той остана да гледа с любопитство, докато красивата, добре облечена двойка хукна към моторницата, качи се и отпраши с пълна газ по Темза.

Траулерът беше следвал извиващото се корито на Темза през Западен Лондон и стигна до един завой надясно близо до Батърси Парк, когато летящата след тях моторница се показа. Дърк първи я забеляза, разпознавайки Мансфилд и Мартина, седнали на предните седалки.

— Може ли да ни оставите някъде наблизо? — попита той възрастния мореплавател.

— Напред няма нищо наблизо. Току-що минахме край доковете „Сейнт Джордж“ — отговори той. — Искате ли да се върнем назад?

Дърк огледа приближаващата се моторница.

— Не, продължаваме.

Когато започнаха да наближават Централен Лондон спокойната Темза взе да се оживява, скоро водният път гъмжеше от туристически корабчета и от време на време по някоя малка баржа. „Първи опит“ плаваше в центъра на реката, за да избягва нарастващото движение. Възрастният мъж държеше щурвала с твърда ръка. Докато той гледаше напред, Дърк и Самър не откъсваха очи от огледалото и отразяващата се в него моторница, която се приближаваше.

Мансфилд насочи моторницата успоредно с десния борд на „Първи опит“ и намали, за да изравни скоростта си с него. Той натисна сирената, за да привлече вниманието на възрастния човек, след това постави ръка хоризонтално под брадичката си.

— Този тип май иска да спра. Той ли се опита да ви убие? — попита човекът.

Самър го изгледа сериозно и кимна.

Старият мъж се усмихна, махна на Мансфилд и зави, бутнал лоста на дросела докрай.

Мансфилд се приближи още и показа пистолета си под сакото.

Възрастният моряк отново се усмихна и му помаха.

— Мисля, че може да използва желязото. — Той погледна към Самър и се дръпна от прозореца. — Дръжте си главата долу.

Мансфилд не стреля, но изостана зад „Първи опит“ и се премести откъм левия му борд. Мартина се изправи на тапицирана седалка и протегна ръце към релинга на траулера.

— Жената се опитва да се качи на борда — предупреди Самър.

Дърк огледа рулевата рубка и забеляза половин бутилка вино на една от лавиците. Той я грабна за гърлото, излезе от рубката и я запрати назад. Тя полетя през палубата и удари Мартина в гърдите. Повече изненадана, отколкото наранена, тя падна назад в лодката.

Мансфилд реагира, като изпрати три куршума с беретата в рулевата рубка, а Дърк се хвърли на палубата за прикритие.

— Мисля, че сега успяхте да ги ядосате — отбеляза възрастният капитан, завъртайки траулера ляво на борд.

— Още от началото си бяха ядосани — отговори Самър.

Дърк скочи на крака и огледа реката напред.

На половин миля надолу по течението имаше кей, но преди него нямаше друг достъп до сушата. В самия фарватер покрай брега приближаваше малка баржа, а пред тях трипалубен туристически кораб се приближаваше бавно откъм десния им борд.

Дърк трябваше да се хване някъде, за да запази равновесие, защото възрастният им сънародник беше завъртял рязко щурвала, запращайки траулера на една страна. Миг по-късно го завъртя в обратната посока, за да попречи на следващия опит от моторницата да се качи човек на борда.