Клайв Касслер - Черно море

Дърк гледаше през другия как Мансфилд се промъкна край няколко туристи и заобиколи кулата откъм кърмата.

— Той ще ни намери.

— Да отидем на носа и да се качим колкото може по-високо.

— Преди да се качим, трябва да слезем надолу — каза Дърк.

Спуснаха се по стълбата и влязоха в коридор, който водеше напред, после минаха край корабната пералня, превърната в експонат, включително с манекен, който пълнеше огромна индустриална пералня. Дърк намери зад един страничен люк стълба и те се спуснаха още няколко етажа и стигнаха до едно от двете машинни отделения на „Белфаст“. Тръгнаха напред колкото можеха по-бързо, маневрирайки покрай тръбите и машините, заобикалящи един от корабните котли, а и покрай неколцина бавно движещи се туристи.

Когато стигнаха при преградната стена, разположена най-отпред, се заизкачваха по най-близката стълба. Дърк се поколеба на стъпалата и погледна надолу към коридора, от който току-що бяха излезли. Мансфилд бързаше в далечния край на машинното отделение.

Продължиха с тази игра на котка и мишка, придвижвайки се напред и все по-високо в кораба. Дърк и Самър минаха през каюткомпанията на долната палуба. Оттам се изкачиха няколко етажа до тесния мостик на „Белфаст“. Самър се поколеба, погледна часовника си и после през предните прозорци. В този момент пред крайцера се чу сирена и тя кимна.

— Това е нашият туристически кораб, който тръгва навреме. Да се качим на летящия мостик.

Те се качиха още един етаж до покрива на ходовия мостик, откъдето се откриваше удивителна гледка към реката и Лондонската кула на отсрещния бряг. Приближиха се до лявата страна и погледнаха за миг надолу към Мартина, която все още пазеше коридора. След това минаха от другата страна и се вторачиха в реката.

Мансфилд долетя след по-малко от минута. Приближи се към тях небрежно, но се беше задъхал здраво.

— Е, можехме спокойно да минем и без тази корабна гимнастика.

— Трябваше да изпратите приятелката си — подхвърли Самър.

Мансфилд се усмихна.

— Тя не ми е приятелка, но в едно сте права — в по-добра форма е от мен. А сега, ако нямате нищо против, предайте ми папката.

Самър протегна двете си ръце.

— Не е у нас.

Мансфилд се смръщи.

— Да, много хитро. Скрили сте я някъде на кораба. — Той огледа покрива, където в момента се беше качило едно младо семейство, за да се наслади на гледката. Обърна се отново към Дърк и Самър и тихо заговори:

— Вие сте брат и сестра, нали? — Обърна се към Самър. — Когато тези хора си тръгнат, ще застрелям брат ви, ако не ми дадете папката. А ако не го направите, ще застрелям и вас. — Студеното спокойствие в гласа му не оставяше място за съмнение, че ще изпълни заканата си.

Самър гледаше как семейството тръгва към стълбата, след като щракна няколко снимки.

— Кой сте вие? — попита тя. — И защо предявявате претенции за останките на „Кентърбъри“, след като очевидно е британски кораб? Заради златото?

Мансфилд се засмя.

— На кораба няма повече злато, затова вече не ми е интересен. Казвам се Виктор Мансфилд, щом искате да знаете, а сега, моля, дайте ми папката. — Той кимна към семейството, което беше започнало да слиза по стълбата.

— Не я скрих на борда на „Белфаст“, а я оставих на туристическия кораб. — Тя кимна към „Франсис Дрейк“, който минаваше край крайцера на път за Гринуич. — Ако се вгледате внимателно, може да я видите на долната задна палуба.

Мансфилд се вторачи над релинга в минаващия кораб, съсредоточавайки се върху кърмата. Един дебелак пиеше бира на високата маса, но малката открита кърмова палуба беше празна. И тогава я видя. Синята папка лежеше в центъра на една от празните маси, затисната с бирена халба.

— Точно се чудех какво стана с бирата ми — каза Дърк.

Мансфилд извади радиостанцията си и на руски нареди на Мартина:

— Докарай лодката. — После се обърна към Дърк и Самър, докато една възрастна двойка се качваше на летящия мостик. — Може да се окаже голямо нещастие за вас, ако това излезе номер.

— Не е — успокои го Самър.

Мансфилд кимна, защото повярва по езика на тялото й, че казва истината.

— Мисля, че повече няма да се видим. — Той се обърна и напусна мостика.

Самър въздъхна с облекчение, докато Дърк гледаше как „Дрейк“ изчезва под моста срещу Лондонската кула.

Той поклати глава.

— Направо не мога да повярвам, че му я даде, без да разберем какво има вътре.

— Не съвсем — отговори тя. — Тази вечер ще разберем какво има в синята папка. Обаче това ще ни струва петдесет лири и още една вечеря в „Льо Гаврош“.