— Вероятно цар Николай го е смятал за последно усилие за спасяването на короната — намеси се Трехорн. — Да се обърне за помощ към Великобритания не е толкова необичайно. В края на краищата, крал Джордж V и цар Николай II са били братовчеди. Въпреки това става дума за необикновено предложение.
— Може ли договорът да влезе в сила след толкова години? — попита Самър.
— Сигурен съм, че цяла армия от най-добрите адвокати на кралицата ще се опита да разбере, особено ако успее да изпревари срока на давността — каза Трехорн.
— Заложени са милиарди, това със сигурност ще бъде стимул да опитат.
— Всичко това обаче само в случай че договорът е бил подписан — каза Пърлмутър — и златото на Романови е било прехвърлено във Великобритания.
Трехорн намери четири чаши и сипа по пръст уиски във всяка. След като гаврътна своята, той взе първата снимка и започна да я изучава.
— Датиран е десети февруари 1917 — каза той. — Това е два дни преди Хънт да се качи на „Кентърбъри“ в Ливърпул и да отплава за Архангелск. Вероятно го е носил на царя за подпис. В друга папка открих доклад от Външното министерство, че Хънт наистина е имал среща с цар Николай, но няма никакви подробности за нея.
— Изглежда, че такъв договор не е документиран — каза Пърлмутър, — което означава, че Николай не го е подписал.
— Не съм съгласен — намеси се Дърк. — Мисля, че договорът е бил подписан и че Хънт се е връщал с копие от него на „Кентърбъри“.
— Няма как да се докаже — поклати глава Трехорн.
— Вече имаме доказателства — не се съгласи Дърк — и това са руснаците. Те пристигнаха при останките на „Кентърбъри“, заявиха, че са техни, и ги взривиха.
— Може да са смятали, че корабът е превозвал злато — обади се Самър.
Дърк поклати глава.
— Три са причините да не вярват в подобна възможност. Първо, взривиха надстройките. Ако е имало злато, то е щяло да бъде натоварено в трюма, така че щяха да взривят палубата или страничния корпус.
— Може би щяха да си пробият път дотам и просто са искали първо да се отърват от нас — възрази отново Самър.
— Вярно е и може да продължават да го взривяват дори сега, докато си говорим. Но не мисля, че го правят, по една друга причина. Руснакът в подводницата, който се занимаваше с взривяването, сега е тук в Лондон. Той ни следи и краде исторически документи от Националните архиви. — Дърк почука с пръст по купчинката снимки.
— Има логика в това, което казваш — кимна Пърлмутър. — Руснаците може да са взривили надстройката, защото това е мястото, където Хънт е бил настанен. Ако е носил подписан договор в дипломатическа чанта или дори в кожено куфарче, съществува възможност да са оцелели при потъването. — Той погледна към Дърк и Самър. — Разбрали са за вашия интерес към останките и може да са се опитали да предотвратят възможността да откриете договора.
— И свързаното с него съкровище на Романови, което е трябвало да бъде изпратено в Англия — допълни Трехорн.
— Точно така — съгласи се Пърлмутър.
Самър погледна брат си.
— Каза, че има три причини, но аз преброих само две.
— Нашата днешна среща с Виктор Мансфилд. Помниш ли какво каза, когато ти спомена златото на „Кентърбъри“.
— Да. Каза, че на него няма повече злато. Но ако договорът е бил подписан, а златото не е било превозвано с „Кентърбъри“, къде е отишло?
— Вероятно е било пипнато от болшевиките заедно с останалите активи на Романови, когато малко по-късно превземат Санкт Петербург или както тогава го наричат — Петроград — каза Пърлмутър.
Трехорн прочисти гърло.
— А може би не. — Той вдигна последната снимка. На нея се виждаше написано на машина писмо от Хънт до някой си адмирал Балард. Писмото беше с червени подчертавания и няколко изписани на ръка променени думи, което означаваше, че е само редактиран проект.
— Чарлз, моля те, прочети ни го — помоли Пърлмутър.
— Писмото е датирано единайсети февруари 1917. Адресирано е до контраадмирал Джордж Балард, командир на флотилия, Малтийска флотска база — каза Трехорн.
Драги адмирале,
С одобрението на първия морски лорд Джелико моля да позиционирате КНВ [28] На английски HMS — съкращение от His/Her Royal Majesty’s Ship (кораб на Негово/Нейно Величество), част от името на всеки кораб от Британския кралски флот. — Б. ред.
„Сентинел" пред нос Епанохорион на 27 февруари в 6:00 за възможна среща с „Пеликан". Следва транспорт до Ливърпул през Г.Р.Н. да действа по своя преценка.
Читать дальше