Клайв Касслер - Черно море

Дърк кимна.

— Запази ми парче торта.

— Смятах, че повече ще се зарадваш на някоя бира.

Той хукна нагоре по предната стълба към откритата трета палуба, после отиде до релинга на кърмата и застана да гледа как моторницата се приближава към „Франсис Дрейк“ отстрани.

Мартина и той имаха зрителен контакт, докато тя стоеше на пътническата седалка на моторницата. Мансфилд я завъртя и блъсна леко в корпуса на „Дрейк“, а Мартина скочи, за да се хване за релинга.

Пияният от Йоркшър беше още там и я хвана за ръката, за да й помогне да се прехвърли през релинга.

— Боже мили, още един ангел от дълбините. Как се казваш, красавице?

Отговорът на рускинята беше коляно в слабините, от което и мъжът, и бирата му се разляха по палубата. Той успя отново да се надигне, но Мартина вече тичаше нагоре по външната стълба. Когато „Дрейк“ даде сигнал със сирената си, тя стъпи на горната палуба.

Палубата под краката й потрепери, когато туристическият кораб за кратко даде заден ход, за да намали скоростта на сближаване с дървен кей, който се простираше в реката. Половината от седящите туристи скочиха от местата си и се струпаха пред стълбищата, докато по високоговорителите обявяваха пристигането им на Градския кей при Лондонския мост.

Мартина си запробива път между хората, търсейки с поглед високия чернокос мъж, но той не се виждаше никъде.

Тя се спусна по предната стълба и попадна на тълпа туристи и служители на „Макинтайър“, които се трупаха край релинга откъм левия борд, докато чакаха кораба да пристане. Забеляза Дърк и Самър почти в началото на опашката, защото и двамата стърчаха поне с една глава над възрастните пътници около тях. Тя извади радиостанцията и я притисна към устните си.

— Напускат кораба. Слез на сушата.

Мансфилд вече оглеждаше кея за място, където да върже моторницата. Откри празна стоянка и я вкара в нея.

Един от работниците в син гащеризон го видя да се приближава и се втурна към края на кея.

— Сър, съжалявам, но приставането на частни плавателни съдове е забранено. Кеят е само за лицензирани туристически кораби.

Мансфилд не обърна внимание на обясненията му, завърза моторницата и скочи на кея.

— Аз съм от Скотланд Ярд и работя по проблем на безопасността — каза той. Бръкна в джоба си и подаде на мъжа банкнота от сто лири. — Може ли да пазите лодката ми в продължение на няколко минути?

Докерът погледна нагоре и надолу по кея, за да се увери, че никой не го наблюдава, после грабна банкнотата.

— Ще се радвам да ви услужа, сър. Ще ви чакам тук, докато се върнете.

Мансфилд се впусна към „Дрейк“, но се оказа закъснял с няколко секунди. Трапът вече беше спуснат и първата тълпа туристи бе излетяла. Забеляза Мартина близо до края на групата да се опитва да си пробие път напред.

Тя му махна да се присъедини към нея. Остатъците от тълпата бяха започнали да се разпръскват. Някои излизаха направо от кея, други продължаваха по издигната пешеходна пътека покрай речния бряг.

Той си проби път до нея.

— Къде са?

— Близо до челото — отговори тя. — Сега ги пипнахме. Насочили са се към борда на „Белфаст“.

Мансфилд погледна напред. Пешеходната пътека водеше до рампа, която се простираше над водата до голям сив военен кораб. „Белфаст“ беше крайцер от Кралския военен флот, построен през 1938 година, който беше участвал в множество бойни действия през Втората световна война. Запазен като музей, днес беше закотвен постоянно в Темза точно срещу Лондонската кула.

На трапа, който водеше в кораба, Дърк спря и се обърна към Самър.

— Сигурна ли си, че трябва да се качим на борда?

Тя продължи да крачи.

— Трябва да спечелим малко време, докато чакаме туристическия кораб.

Те закрачиха пред група туристи към входа на музея, като не изпускаха от очи Мартина и Мансфилд, които ги следваха. Когато се качиха на долната палуба на крайцера, им дадоха възможност да проучат по-голямата част от вътрешността на кораба. Самър и Дърк веднага поеха към кърмата, крачейки бързо към квартердека [27] Част от горната палуба на кораба близо до кърмата, традиционно запазена за офицерите. — Б. пр. и го пресякоха към релинга на десния борд. Стълба водеше към отворения люк на една от тройните оръдейни кули на кораба. Те се изкачиха по нея и се вмъкнаха вътре. Огромните затвори на трите сто петдесет и две милиметрови оръдия изпълваха кръглата кула. Самър погледна през един отвор от другата страна и видя Мартина да стои на пост в коридора.