Клайв Касслер - Черно море

Мартина, която ги преследваше бегом, стигна в средата на зелената площ. Там опря и вдигна пистолета. Обаче четирите хлапета бяха забелязали крадците на лодката им и хукнаха по брега, крещейки на гребците. Едното взе да хвърля камъни и скоро и останалите го последваха. Заради четиримата свидетели Мартина свали пистолета и го пъхна в кобура под мишницата.

Тя остана още малко на тревата, загледана в лодката, която пресече пред носа пътя на малкия влекач, прекосявайки реката към другия бряг.

— Мартина! — повика я Мансфилд от улицата, където беше спрял и наблюдаваше сцената.

Тя забърза през тревата и стигна при него точно когато сребристото „Ауди“ с Иван на волана спря със свирещи гуми пред тях. Мансфилд седна отпред, а Мартина се качи секунда по-късно отзад.

Когато Иван натисна газта, той се обърна към нея с пламнали сини очи.

— Имаме нужда от лодка. — Гласът му беше по-спокоен от изражението. — И то веднага.

Зеленият влекач наду сирената си заради непозволеното пресичане пред носа му и зави рязко дясно на борд, за да избегне удара с дванайсетметровата лека лодка. Сега Дърк видя, че това не е влекач, а здрав рибарски кораб. Построен в стила на северноморските траулери, металният му корпус бе създаден да издържа на суровия климат на тези ширини.

След като пресякоха пътя му, Дърк и Самър прибраха греблата откъм левия борд и заработиха с тези откъм десния. Изравниха скула с рибарския кораб и заплуваха край него, докато Дърк не успя да се хване за един от кранците, който в случая беше стара автомобилна гума. Самър се изправи, протегна ръце и се хвана за релинга, след това се набра и се прехвърли на борда. Тя бързо протегна ръце, за да поеме от Дърк синята папка, която беше лежала в краката й. Брат й я последва на борда, като изрита скула към брега, докато се набираше на релинга.

Бяха поздравени от басет на бели и светлокафяви петна, който се появи, махайки опашка, и нададе вой. Самър се предаде и коленичи до него, изтръгвайки от кучето радостно джафкане и лизване по лицето.

Един среброкос мъж последва кучето и се вторачи в тях сериозно с кораловозелените си очи.

— Вие да не сте пирати?

— Не, обикновени стопаджии — отговори Самър, докато се изправяше на крака. — Съжалявам, че се натрапихме, без да питаме, но те се опитваха да ни убият. — И тя посочи към другия бряг.

Възрастният човек погледна натам, но не обърна внимание на увеличаващото скоростта си „Ауди“, а се съсредоточи върху четирите момчета, облечени в екипи от ликра, които ревяха обиди и продължаваха да хвърлят камъни.

— Убийци, а? — той поклати глава. — Мда, може да се каже, че изглеждат малко враждебно настроени. Но и аз щях да бъда, ако някой ми задигне лодката.

— Вие не разбирате…

— Извинете, но трябва да се върна зад щурвала.

Той се обърна и влезе в рулевата рубка, а басетът тръгна по петите му. Дърк и Самър ги последваха и забелязаха спасителен пояс на стената на рубката, на който беше написано името на траулера: „Първи опит“.

— Има ли пункт на речната полиция на Темза? — попита Дърк.

— Мисля, че британците имат нещо като патрулна станция близо до виенското колело. То ми е на път, така че мога да ви оставя там.

— Ще ви бъдем много благодарни — Самър забеляза, че собственикът на траулера пие кафе от голяма чаша с надпис „Яхтклуб Балбоа“ и инициалите К.К.

— Какво прави един сънародник янки по реката Темза?

— Флопи и аз решихме да видим свят. — Мъжът кимна към басета, който се беше свил на кравай върху възглавница близо до краката му. — Връщаме се от малка екскурзия до Оксфорд. — Той махна с ръка към предния прозорец, през който се виждаха в далечината всички забележителности на Централен Лондон. — Винаги съм смятал, че човек вижда най-лошата страна на един град, ако минава край него по магистралата. Великите стари градове, изглежда, запазват най-хубавото у тях за бреговата линия. Насладих се на Лондон и сега възнамерявам да прекося Ламанша за Сена и Париж.

— Прекосили сте Атлантика с „Първи опит“? — попита Дърк.

— О, да, направихме го. Построен е като военен кораб и е също толкова стабилен. В трюма имам допълнителни резервоари, които ни осигуряват обсег от три хиляди мили.

— Каква скорост може да развива? — попита Самър, докато оглеждаше брега за следи от руснаците.

— С помощта на приятелски вятър и попътно течение прави девет и половина възела. — Той бутна ръчката на дросела докрай. — Не се тревожете, госпожице. След двайсет минути ще ви оставя в полицейския пост.