Клайв Касслер - Черно море

Покорно ваш,

сър Лий Хънт, специален пратеник в Русия, Министерство на външните работи

— Мили боже — обади се Пърлмутър, — ако „Пеликан“ е бил руски кораб, явно са подготвяли нещо.

— Точно така. Да видим какво мога да изровя за тези два кораба.

Трехорн влезе в другата стая, порови в библиотеката си няколко минути, после се върна при гостите си с две книги с твърди корици и стар атлас на Средиземноморието.

— Да започнем с плавателните съдове в Руския имперски флот. — Той отвори първата книга. — „Пеликан“. Да, ето го. Всъщност е била подводница. От клас „Барс“ — това са били най-големите руски подводници. Дължина шейсет и осем метра с водоизместимост шестстотин и петдесет тона. Килът й е заложен през септември 1915, а е на служба в Черноморския флот от следващия април. „Пеликан“ подпомага кампанията в Кавказ и през 1916 участва в бойни действия по Дунав. Вписана е като изгубена, вероятно потопена от турски военни кораби пред Хиос през февруари 1917.

— Хиос в Гърция? — попита Пърлмутър. — Значи се е промъкнала през Босфора и Дарданелите.

— Рискован ход по време на войната — отбеляза Дърк. — Може би причината е била в специалния товар?

— За онова време е била голяма, така че на теория би могла да превозва голям товар кюлчета — каза Трехорн. — Коварен ход, ако е било така — промъкнали са се право под носа на турците.

— Николай не е разполагал с голям избор — каза Пърлмутър. — Имперските златни резерви са били съхранявани в Москва и Санкт Петербург. Може би е знаел, че Санкт Петербург скоро ще падне и че е твърде рисковано да изпрати златото на север. Все още е съществувал маршрутът по суша до Владивосток, но мисля, че верните му войски са били по-силни на юг.

— Точно така — съгласи се Трехорн. — Появата на лоялистката Бяла армия е съсредоточена в онова, което днес е Украйна. Така че в последните часове от царуването на Николай това може да е бил най-безопасният маршрут.

— Къде се намира този нос Епанохорион, мястото на срещата? — попита Самър.

Пърлмутър запрелиства атласа.

— Това е най-северната точка на гръцкия остров Хиос. Същият район, където се смята, че е потънала „Пеликан“ — каза той с повдигнати вежди.

— Ако е потънала през февруари — каза Дърк, — е под въпрос дали е успяла да се срещне със „Сентинел“.

Трехорн отвори втората книга.

— Да видим какво казва Кралският военен флот за втория съд. А, ето го. КНВ „Сентинел“ е бил лек крайцер, построен през 1904. През по-голямата част от войната служи в Средиземноморската флотилия, базирана в Малта. През март 1917 година удря мина и потъва пред Сардиния.

— Май не са имали късмет тези кораби — отбеляза Самър.

— Потънал е през март — намеси се Дърк. — Това означава, че след срещата не е успял да стигне до Ливърпул.

— Прав си — кимна Пърлмутър.

— Което пък означава, че златото е още на него или, което е по-вероятно, на „Пеликан“ — каза Самър с вълнение в гласа.

Трехорн кимна.

— Това ми се струва реална възможност.

Самър погледна брат си.

— Времето през тази част на годината е отлично, така че какво ще кажеш за една разходка до Средиземноморието?

— Звучи ми добре, но има един проблем. — Дърк гледаше снимката на руската подводница. — Вероятно няма да сме единствените, които ще предприемат това пътуване.

На шейсет мили източно от Одеса изплескан с кал пикап зави от черния път и навлезе в пасбището. Равната земя беше собственост на съседните ферми, които се простираха докъдето виждат очите, като изключим двете превозни средства, паркирани зад групичка дървета. Едното беше голям зелен камион с ремарке фургон, а другото — лъскав безпилотник „Перегрин“.

Мартин Хендрикс излезе заедно с помощника си от фургона, за да посрещне шофьора на пикапа.

— Идвате точно навреме.

— Полковник Маркович ви поздравява.

— Доставката добре ли мина?

Шофьорът, мъж с наднормено тегло и гъста брада, кимна.

— Да, руснаците ни ги предадоха в Сочи. Помислиха, че сме докери и ще ги натоварим на кораб за Африка. — Той се засмя. — Дори не им мина през ума, че може пак да ги видят.

Той отиде до товарния отсек на пикапа, вдигна брезента и откри четири противотанкови ракети „Вихър“ с лазерно насочване, с които обикновено се въоръжаваха руските щурмови хеликоптери.

— Приехме дванайсет ракети и по ваше указание запазихме осем за нас.

— Може ли да ни помогнете да качим две от тях във фургона на камиона, а другите на дрона?