Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Само шест дни са изминали от смъртта му, а не ми изглеждаш много разстроен.

— Отнасяше се с мен като с парцал.

— И накрая те уволни.

— И ти смяташ, че съм го убил заради това? — Гъската се изплю. — По дяволите, ако започнем да убиваме клиентите си всеки път, когато ни уволнят, няма да останат играчи.

— Дължал ти е сто хиляди.

Гъската го стрелна с поглед.

— Дължеше ми, я! Мислех да го съдя, копелето недно. А сега вече не мога. Или може би още мога?

— Освен това те е унижил пред телевизионните камери, като е взел на твое място някаква мексиканка.

— След играта я изчука.

— Какво?

— Ребека тоя ден имаше разстройство. Докато киснеше в тоалетната, Трей чукаше мексиканката в басейна.

Скот погледна въпросително Ник, който вдигна рамене, и отново се обърна към Гъската.

— Сто хиляди долара дълг… това си е доста добър мотив.

— Не по-добър, отколкото ако някой чука жена ми.

— Ти не си женен — подхвърли Ник.

Гъската посочи Скот.

— Имах предвид него… и Брет.

— Брет?! — възкликна Ник.

— Кой е Брет? — попита Скот.

— Брет Макбрайд. Играч, класира се двайсет и седми в световната ранглиста.

Скот погледна Гъската в очите.

— Трей е…

— Да, чукаше жена му — кимна Гъската.

Долната челюст на Ник увисна.

— Трей е чукал Тес?

Гъската се изсмя подигравателно.

— Че нея кой не я е чукал?

— Кога? — попита Скот.

— Когато му паднеше.

— И колко време според теб продължи това?

— Свалиха се през януари на един турнир.

— И ти не си знаел? — обърна се Скот към Ник.

Ник поклати глава.

— На моите клиенти им казвам: искам да знам само онова, което ми носи двайсет процента.

— Ти познаваше ли Тес?

Ник кимна.

— Нея всички я познават, ако разбираш какво искам да ти кажа. Миналата година Брет беше в журито на „Мис Големи цици“ в Лас Вегас. Тя се класира на второ място и след пет месеца се ожениха. По време на турнира в Рино, Невада.

— И той ли ти е клиент?

Ник отново кимна. Скот се обърна към Гъската.

— Брет знаеше ли?

— Все още са женени.

— А Ребека?

— Мисля, че не знаеше. — Гъската извади една пура от чантата с принадлежности, отхапа със зъби върха и го изплю на тревата. — Трей беше идиот — да рискува да я загуби заради Тес. Нищо лошо не искам да кажа за Тес, тя си е готина мацка, но Ребека е страхотна. Освен това имаше избор, можеше да си намери друг когато пожелаеше.

— Трей споменавал ли е някога пред теб, че смята да се жени за Ребека?

— Не.

Гъската бръкна в джоба на ризата си и извади запалка. Приближи пламъка до пурата и засмука. Гъст дим изпълни устата му. Изпусна го замислено и погледна Скот.

— Хванал си се за адвокат на бившата, а? Защо го правиш? Сигурно ти плаща с куфари от мангизите на Трей.

— Ребека няма пари. Цялото състояние на Трей отива при сестра му.

Гъската изръмжа.

— И нея я е завлякъл значи. Типично в негов стил. — Дръпна от пурата и издиша дим. — Е, отивам да се изпикая.

Той повдигна тежката чанта с принадлежностите, провря се под въжето, което отделяше терена от публиката, и се отдалечи, без да прибере празната кутийка от бира.

— Брет и Тес тук ли са? — попита Скот.

Ник поклати глава.

— Брет е играл сутринта, сега е на някакво фирмено парти. Тес ходи навсякъде с него, за да привлича корпоративни спонсори, ако разбираш какво имам предвид.

— До неделя ли са тук?

— Ако играе както досега, Брет няма да се класира, което значи, че в петък вечер ще вземе самолета за вкъщи.

Ако искаш да говориш с тях, по-добре ела утре или в петък. Аз ще бъда тук.

Скот извади писалка от джоба си. Наведе се и я провря през халката на бирената кутийка на Гъската.

— Ще те черпя една бира, Скот!

— Не искам бира. Искам отпечатъците му.

— Защо?

Скот погледна нагоре. Очите им се срещнаха.

— Защото Гъската може да е забил ножа в гърдите на Трей Ролинс.

— Девет-едно-едно Галвестън. Слушам?

— В гърдите му е забит нож. Мисля, че е мъртъв.

— Кой?

— Има кръв навсякъде!

— Кой е мъртъв?

— Някой го е убил!

— Кой е убит?

— Трей… Трей Ролинс.

— Спортистът?

— Да…

— Госпожо, изпращам полиция на адреса.

— Моля ви!

— Кой го е убил?

— Не знам.

— Имали и други в къщата освен вас?

— Н-не… не знам. Дано да няма…

— Къде сте вие?

— В спалнята.

— Не мърдайте от там. И стойте на телефона, докато дойде полицията.

— Чувам сирените. Кажете им да минат по задното стълбище. Вратите са отключени. Аз съм вътре.