Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Защо?

— Тази репортерка…

— Рене.

— Познаваш ли я?

— Всички на острова познават Рене, а и тя направи филм за Трей.

— Ако научи, че си тук, ще осъмнем с палатков лагер пред вилата.

Ребека посочи екрана и попита:

— А къде е Ник? Не дойде ли на службата?

— Не.

— Странно. Не виждам и никого от другите играчи. Първият кръг на турнира в Хюстън е днес, но все пак… поне няколко можеха да дойдат…

— Спри кадъра, Боби! — Камерата бе заснела съвсем млада, силно изрусена жена. Приличаше повече на ученичка. — Това ли е Тес Макбрайд?

— Не, това е Били Джийн Пъкет, дъщерята на Пийт. Но не виждам Пийт.

— Как изглежда той?

— Като Рамбо със стик за голф.

— А тя прилича на дете.

— Били Джийн е едва на седемнайсет. Беше асистентка на Пийт, докато не се появи Гъската.

— След което Трей го е уволнил.

— Да, в Мексико. — Ребека се намръщи. — Да не мислиш, че Гъската е убил Трей?

— Трей го е завлякъл със сто хиляди. Гъската никак не беше доволен от това. Боби, мини направо на гробището.

Записът забърза, после отново тръгна с нормална скорост. На екрана се виждаха група хора, събрани около ковчега на Трей, който скоро бе спуснат в гроба. След погребението всички се разотидоха, с изключение на Били Джийн Пъкет.

— Тя пък защо остана след другите? — попита Ребека. — И защо изобщо е отишла на погребението?

Момичето приседна край гроба; отстрани изглеждаше, че плаче, раменете й се тресяха. Ребека гледаше втренчено екрана. Накрая се обърна към Скот.

— Защо попита дали това не е Тес?

— Ребека… Гъската ми каза, че Трей е имал афера с Тес Макбрайд.

Тя поклати глава.

— Не е вярно. Тес кръшкаше на мъжа си, но не и с Трей. Бяхме приятелки, едва ли би го направила. Нито пък Трей би постъпил така с мен.

— А ти как постъпи с мен?

— Съжалявам, Скот.

— Нищо, де. Искам просто да кажа, че не е невъзможно.

— Щях да усетя.

— Аз така и не усетих.

— Ще се подложиш ли на детектора на лъжата? Ако издържиш теста, окръжният прокурор може да снеме обвиненията срещу теб.

— А ако не го издържа?

Скот не отговори.

— Не се притеснявай, Скот, ще го издържа.

— Значи ще се явиш?

— Разбира се. И пак ти казвам: не вярвам, че Трей е имал връзка с Тес.

Самият факт, че Ребека бе приела да се подложи на детектора на лъжата, говореше достатъчно на Скот. Но имаше още нещо, което той държеше да научи за бившата си жена.

— Защо отначало не ми каза истината? Как действително си се чувствала?

Двамата се разхождаха по плажа, далеч от любопитни уши.

— Скот, ние, жените, се научаваме още като момичета да лъжем мъжете.

— Но защо?

— За да оцелеем. За да не нараним крехката психика на мъжа до нас, за да не загубим и него, и мястото си в живота.

— И мен ли си ме лъгала така?

— Не.

— А сега лъжеш ли ме?

— Не.

— Откъде да съм сигурен?

— Не можеш да си сигурен. Мъжете никога не знаят кога ги лъжем. Но не искат и да знаят. Не им е по силите да приемат истината.

Скот помълча, после каза:

— Мисля, че трябва да се явявате на детектор на лъжата преди сватбата.

— Ще намерим начин да излъжем и него, бъди сигурен! Лъжа и истина, добро и зло, черно и бяло — това са понятия от мъжкия свят. Ние, жените, живеем в отсенките на сивото.

— Надявам се Бу и Шами да не лъжат мъжете.

— Ще ги лъжат.

— Не искам да бъде така.

— Тогава се върни във „Форд, Стивънс“, Скот, и изкарвай милиони, за да не им се налага да го правят. За да не са принудени да се състезават всеки ден за някой мъж.

— Като те слушам, си мисля, че май си знаела за Трей и Тес?

— Не, но подозирах.

— Смятам да говоря с Тес — каза Скот.

— Кога?

— Утре.

— Защо?

— Защото мисля, че убиецът е някой, свързан с голфа.

В американската правораздавателна система има четири защитни механизма, които пазят обвиняемия от съдебна грешка: окръжният прокурор, голямото жури, съдията по делото и съдебните заседатели.

В Тексас обаче прокурорът и съдията лесно стават жертва на политическа целесъобразност. Все пак те заемат изборна длъжност. От самото начало шумът около някое убийство на знаменитост замъглява безпристрастността на съдебните заседатели. Присъдата им е внушена още преди да са я произнесли. Всеки адвокат знае, че няма такова нещо като напълно безпристрастен съдебен заседател. Всички са пристрастни. Единствената надежда на невинния обвинен си остава голямото жури.

В Тексас обаче и тази надежда често е измамна.