Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Само че порното и виаграта не се вместват в публичния образ на американски идол, който рекламира шоколадово мляко. Може би мистър Ролинс има и друга, тъмна страна, за която не знаем?

— Скот, някои професионални спортисти са точно онова, което виждаш. Нямат тъмна страна.

— Рекс, ти никога ли не падаш по гръб?

— А ти?

— Трей изобщо нямаше завещание — каза Мелвин Бърк. Беше с костюм дори в тази гореща и влажна петъчна сутрин, същия, който бе носил на погребението. Той практикуваше право на острова от двайсет и две години — уреждаше наследства, изготвяше завещания, тук-там по някой договор за наем или нотариален акт. Сега представляваше наследниците на Трей Ролинс и прегърбените му рамене изглеждаха още по-превити от бремето, с което се бе натоварил.

— Следователно — продължи Мелвин — по закон цялото му наследство отива при единствената му жива роднина: Тери Ролинс, неговата сестра. Ребека няма право на нищо.

— Ти ли представляваше Трей по всички правни въпроси?

Мелвин кимна.

— С изключение на договорите за реклама. С тях се оправяше агентът му. Аз се занимавах със собствеността му: имоти, коли, яхта. Рекс разреши ли ти да вземеш дрехите на Ребека от къщата?

— Да, и гримовете й. А може ли да си получи бижутата? Те са й подарък от Трей.

— Ще говоря с Тери — каза адвокатът и въздъхна тежко. — Тя побеснява само като чуе за Ребека.

— Защо?

— Защото мисли, че е убила брат й.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че трябва да наемеш друг адвокат да представлява съпругата ти.

— Мелвин, та аз едва мога да си позволя да наема себе си. Защо?

— Защото един адвокат може само да защитава клиентката си. Не и да я обича. Ако загубиш, Скот, това ще съсипе и кариерата, и живота ти.

— А ти би ли гледал безучастно как изпращат невинен човек в затвора?

Мелвин сведе поглед. Скот усещаше, че има още какво да научи от него. И наистина, Мелвин вдигна глава и каза:

— Колата е нейна.

— Коя?

— Червеният корвет. Трей ме накара да оформя собствеността на нейно име.

Мелвин отвори една малка папка на бюрото си, извади връзка ключове и ги плъзна по бюрото към Скот.

— Колата не е част от запорираното наследство. Може да си я вземете.

— А какво ще правиш с останалото имущество на Трей?

— Ще го разпродам. Тери не иска да има нищо общо с къщата, в която е убит брат й, нито с бентлито, което е карал. Освен това живее в Остин и не й трябва яхта. При сегашната криза обаче моментът не е подходящ да продаваме яхта за два милиона, от брокерската къща казаха, че ще е късмет, ако вземем петстотин хиляди за нея.

— Трей водил ли е дела с някого?

— Не.

— Мелвин, имаш ли представа кой може да го е убил?

— Според Рекс го е убила жена ти.

— Не е тя. Трябва да открия истинския извършител.

— И с какво мога аз да помогна?

— С информация за Трей. Казвал ли ти е нещо? Споделял ли ти е за живота си? Нещо, което може да ни насочи към убиеца му? Имаше ли намерение да се жени за Ребека?

— Това са конфиденциални отношения между адвокат и клиент, Скот.

— Клиентът ти е мъртъв.

— Но изискването за конфиденциалност не отпада по тази причина и ти го знаеш.

— Сега сестра му го наследява. Тя може да отмени това изискване.

— Но няма да го направи.

Скот му подаде картичката си.

— Това е мобилният ми телефон. Ако се сетиш за нещо, Мелвин, моля те да ми се обадиш. Не желая невинен човек да иде в затвора.

— Голямото жури потвърди ли първоначалните обвинения?

— Да, тази сутрин.

Убийството винаги опира до мотив. За всяко убийство трябва причина. Окръжният прокурор бе прав: винаги имаше някакъв мотив едно човешко същество да убие друго. Но Ребека Фени не бе имала за какво да отнема живота на Трей Ролинс.

Докато Гъската имаше мотив. Трей бе отказал да му плати стоте хиляди долара, които му дължеше. Боби също беше прав: в някои части на Америка убиваха човек за пет долара. Сто хиляди си бяха мотив, и то какъв.

Брет Макбрайд също имаше мотив: Трей беше спал с жена му. Мъжете убиват в пристъп на ярост и ревност. Човешката история и затворите са пълни с убийци, хванали съпругите си с чужд мъж; нещо повече, до неотдавна за подобни убийства в Тексас се даваше оправдателна присъда.

Ребека Фени не бе имала мотив да убие Трей Ролинс, но голямото жури, така или иначе, реши да даде ход на делото. Ако съдът я признаеше за виновна, очакваше я доживотен затвор. Освен ако междувременно Скот не успееше да открие истинския убиец.