Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Що за човек трябва да си, за да направиш такова нещо? Що за изверг зарибява с кокаин седемнайсетгодишно дете? Всеки път, когато бяха заедно, той й е давал да смърка и сега тя не може да се откаже, иска още и още. Ти какво би направил, ако някой възрастен мъж даде кокаин на дъщерите ти?

Бих го убил, помисли си Скот.

— Моята Били Джийн… тя е добро момиче, опитвам се да я отгледам и да й дам прилично възпитание, но откакто почина майка й… не знам как да й обясня нещата от живота. Едно момиче на нейната възраст има нужда от майка, от жена, с която да си говорят за мъже, за момчета. Докато аз разбирам само от голф и лов. Откакто майка й си отиде, се лутам… и двамата се лутаме…

Пийт Пъкет зарови лице в едрите си шепи и захлипа. Съдийката обяви петнайсет минути почивка.

Следван неотлъчно от Луис, Скот отиде до тоалетната, където се озова лице в лице с Пийт Пъкет. Човекът очевидно бе влязъл, за да наплиска лицето си.

— Съжалявам, Пийт.

— Да го духаш, гнусно адвокатче! Кво ти пука за хората около теб! Гледаш само да отървеш жена си от затвора.

Пийт блъсна вратата и закрачи гневно по коридора.

Когато съдебното заседание продължи, Пийт видимо бе успял да се овладее.

— И така, мистър Пъкет, въпросния ден сте отишли в дома на Трей с намерение да го убиете, нали?

— Да.

— Но не сте го убили?

— Не.

— Просто сте хванали Били Джийн за ръка и сте я извлекли от къщата, така ли?

— Да.

— Знаем, че Трей е убит чак след полунощ. Знаем също, че с дъщеря си сте наели апартамент в „Галвез“. Знаем, че сте били бесен от ярост и след полунощ сте излезли от хотела. В къщата на Трей ли се върнахте?

— Да.

— За да го убиете?

— Да.

— Но този път си сложихте ръкавици, нали?

— Не.

— Отново минахте по задното стълбище към терасата, нали?

— Не.

— Влязохте в спалнята и заварихте Трей и Ребека заспали, в безсъзнание от преливане.

— Не.

— След което отидохте в кухнята и този път взехте нож за месо.

— Не.

— Върнахте се в спалнята и се надвесихте над леглото.

— Не.

— Над Трей.

— Не!

— Вдигнахте ножа…

— Не!

— … и го забихте в гърдите му.

— Не, не!

Пийт отново заплака.

— Не?

— Не!

— А какво направихте тогава?

— Седях отвън в колата и се опитвах да събера кураж. Но не успях.

— Защо?

— Защото чувах гласа на Доти Лин, която ми казваше: „Не го прави, Пийт! Ще идеш в затвора. И кой ще се грижи тогава за Били Джийн?“

— Това беше неочакван обрат — каза Боби с пълна уста. Ядеше пържени скариди.

Останалите се бяха върнали за обяд във вилата, а Скот и Боби бяха седнали да хапнат в едно ресторантче на крайморската алея; Скот нямаше апетит и не беше докоснал храната си.

— Тъжно, нали? — продължи Боби. — Тази история с Били Джийн…

— На нея й трябва майка.

— Надявам се да се оправи.

— Ако Трей беше давал кокаин на Бу или Шами, аз също бих го убил.

— Аз щях да ти помагам.

След обедната почивка Ханк Ковалски пресрещна Скот на влизане в съдебната зала.

— Ханк, не съм изхвърлил аз оня тип през прозореца на тоалетната!

— Не съм си и помислял такова нещо. — Ханк погледна с крайчеца на окото си Луис, който седеше кротко сред публиката. — Освен това знам, че пострадалият е една от горилите, които те бяха пребили на плажа. Както се казва: добрият край оправя всичко.

После Ханк бръкна в джоба на сакото си и извади найлоновия плик с четирите миниатюрни шишенца от бърбън, които Скот бе прибрал в самолета.

— Отпечатъците съответстват на онези върху огледалото в дрешника на Трей.

— Не може да бъде!!!

— Значи знаеш чии са?

— По-добре не питай. — Мозъкът на Скот работеше трескаво. — Ханк, задръж шишенцата и стой тук. Ще те призова като свидетел.

Ханк вдигна рамене.

— Тук съм, никъде няма да ходя.

Той се обърна и се отдалечи, а Скот позвъни на Карин от мобилния си телефон. Тя кърмеше бебето, но му отговори.

— Карин, когато проверяваше съдийката, успя ли да откриеш къде е била в нощта на убийството на Трей?

— В Санта Фе, изнасяла е лекция по програма за правна просвета. Върнала се е чак в събота.

Съдия Шелби Морган не беше нито свидетел, нито заподозрян. Но по някакъв начин бе попаднала в гардеробната на Трей. Вероятно двамата бяха правили секс. Какво да предприема сега? — запита се Скот. Какво повелява моралният ми дълг? Той можеше да повдигне въпроса и да поиска прекратяване на делото поради конфликт на интереси. Ако направеше това, дали окръжният прокурор нямаше отново да привлече Ребека като обвиняема пред друг съд? Дали новият съдия щеше да й осигури справедлив съдебен процес? Или за нея беше по-добре всичко да приключи възможно най-бързо? Дали Скот можеше, въоръжен с новите разобличаващи факти, да й издейства оправдателна присъда? Дали можеше да ги извади в подходящ момент, като коз от ръкава си? Или подобен ход можеше да му докара дисциплинарно наказание, най-вероятно отнемане на адвокатските права? Как щеше да се пребори с гузната си съвест?