Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Не.

— Имахте ли мотив да убиете Трей Ролинс?

— Не.

— И не сте го убили?

— Не, не съм.

По време на кратката почивка Скот забеляза окръжния прокурор и помощника му, улисани в оживен разговор в ъгъла на залата. Рекс Труит беше наклонил глава настрани, докато помощникът настойчиво го молеше нещо. Накрая прокурорът кимна. Когато се върна на масата, погледите им се срещнаха за миг. Прокурорът бързо сведе очи, но Скот знаеше какво му се готви: помощникът бе настоявал да използват сексзаписите като доказателствен материал и накрая бе надделял.

Съдия Морган удари с чукчето и в залата настана тишина. Помощник-прокурорът се надигна важно от мястото си, за да разпита подсъдимата. Това беше неговият момент на слава и той смяташе да блесне в цялото си величие пред телевизионните камери. При разпита си от защитата Ребека бе запазила самообладание, защото със Скот бяха репетирали десетки пъти въпросите и отговорите. Но никой не можеше да я подготви достатъчно за кръстосания разпит от страна на един подъл, коварен мазник като помощник-прокурора на Галвестън. Ако Ребека Фени беше уплашена, то нейният адвокат бе изпаднал в паника.

— Мисис Фени, да поговорим за бижутата, които ви е подарил Трей Ролинс.

Помощник-прокурорът погледна към Скот и му намигна. И тогава Скот разбра: изобщо не ставаше дума за сексзаписите. Обвинението се готвеше да докаже, че Ребека е излъгала в досегашните си показания и че е платила на Бенито в брой, следователно трите милиона, платени на Трей от мафията, бяха у нея.

— Мисис Фени, по време на връзката ви с мистър Ролинс той беше ли ви подарил бижута и автомобил корвет?

— Да.

— И ви е давал пари, с които да си купувате още бижута?

— И дрехи.

— А въпросният корвет беше ли в гаража на къщата, в която живеехте на семейни начала с мистър Ролинс, в нощта на смъртта му?

— Да.

— И бижутата ли бяха в къщата същата нощ?

— Да.

— След смъртта на мистър Ролинс неговият адвокат ви е предал корвета, нали така?

— Да.

— Както и всичките бижута, които сте получили като подарък от мистър Ролинс, както и онези, които сте си купили с парите, дадени ви от него?

— Да.

— Кога беше това?

— Кое?

— Кога ви предаде адвокатът на мистър Ролинс всички тези неща?

— Ами аз…

— Дванайсети юни, петък, звучи ли ви правдоподобно като дата, на която ви е бил върнат корветът?

— Да, мисля, че тогава беше.

— А петнайсети юни, понеделник, за бижутата? Които ви бяха предадени на ръка тук, в тази зала, преди връчване на обвинителния акт?

— Да, така беше.

— Аха. Оттогава продавали ли сте някои от бижутата си?

— Не.

— А да сте продали корвета?

— Не съм.

— Но когато казахте, че нямате никакви пари, имахте ли предвид наистина никакви? Нито цент?

— Да.

— Нямате никакви пари в банковата си сметка, в кутия от обувки, под дюшека, заровени в пясъка, никъде?

— Не.

Скот усети, че му прилошава. Имаше усещането, че наблюдава безпомощно как товарен влак се приближава към малка кола, спряла върху прелеза, и не може с нищо да предотврати катастрофата.

— Мисис Фени, знаехте ли за връзките на Трей с други жени?

— Не, не знаех.

— Знаехте ли, че смята да ви остави заради Били Джийн Пъкет?

— Не. Същата вечер той ми предложи брак.

В гласа й прозвуча сподавен гняв.

— Къде бяхте в деня преди убийството?

— В Хюстън. Пазарувах в „Галерия“.

— По кое време?

— Тръгнах от къщи в десет и се върнах към шест.

— Били сте в Хюстън през целия ден?

— Да.

— След което двамата с мистър Ролинс сте отишли да вечеряте в „Гайдо“?

— Да.

— В колко часа?

— В седем.

— А в колко се върнахте у дома?

— В десет.

— И кога си легнахте?

— В единайсет.

— А в четири без петнайсет сте се събудили и сте видели мистър Ролинс мъртъв?

— Да.

— Но не сте чули нищо?

— Не.

— Мисис Фени, знаеше ли още някой, че Трей ви е направил предложение?

— Рикардо, келнерът от ресторанта.

— Защото вие сте му казали, нали?

— Да.

— А Трей дали се е похвалил на някого?

— Не ми е известно.

— Тоест само вие твърдите, че ви е предложил брак?

— Защо ми е да ви лъжа?

— Може би защото вие сте го убили.

— Но не съм.

Помощник-прокурорът вдигна от масата оръжието на убийството.

— А защо тогава отпечатъците ви са върху дръжката на ножа?

— Това е кухненски нож. Сигурно съм го ползвала за нещо.

— Кога?

— Някога. Откъде да знам? Може да е било преди година, както каза човекът от лабораторията.