Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Мистър Ковалски, какво би станало, ако на лицето, чиито отпечатъци са върху шишенцата от бърбън, в един момент бъдат снети пръстови отпечатъци от полицията или друг законоприлагащ орган?

— Отпечатъците се вкарват в системата и тя ги изплюва като съответстващи на тези от шишенцата, защото те са на лице, имащо отношение към дело за убийство.

— Но самоличността на въпросното лице никога няма да бъде установена, ако не се наложи да му бъдат вземани отпечатъци за в бъдеще?

— Точно така.

Скот се извърна към съдия Морган. Погледите им се срещнаха за един безкраен миг, после той обяви, че няма повече въпроси и предаде свидетеля на обвинението. Окръжният прокурор изгледа изпитателно Скот и съдийката, но не зададе въпрос. Рекс Труит не беше глупак.

Съдия Морган обяви край на съдебното заседание за деня. Докато слизаше от подиума, тя изглеждаше силно раздразнена. Скот излезе от съдебната зала и тръгна по коридора. Рене Рамирес не беше в кабинката си. Беше заявила, че няма повече да отразява делото.

Скот рядко спеше добре по време на съдебен процес. И тази нощ не беше изключение. Но поне имаше причина: на следващия ден беше ред на Ребека да дава показания.

Той се унесе някъде към един след полунощ, но се събуди малко преди четири. Сторило му се бе, че чува шум. Стана и надникна в спалнята на момичетата, после слезе на долния етаж. Плъзгащата се стъклена врата към задната тераса беше отворена. Ребека беше застанала до парапета, загледана към морето. Той отиде при нея.

— Не мога да заспя — каза тя.

Беше облечена с къса прилепнала нощница и се държеше с две ръце за парапета, сякаш се боеше, че морският бриз може да я отнесе.

— Имах кошмар. Сънувах, че съм в затвора. — Тя се поколеба за миг. — Скот, ако тези съдебни заседатели ме оправдаят, окръжният прокурор може ли да ме изправи повторно пред съд?

— Не. Повторно привличане под съдебна отговорност по едно и също обвинение не се допуска от закона. Но ако излъжеш, докато даваш показания под клетва, могат да те обвинят в лъжесвидетелство.

— А трябва ли да давам показания?

— Да, ако не искаш да идеш в затвора. Отпечатъците ти са върху ножа, това само по себе си е достатъчно, за да бъдеш призната за виновна от повечето съдебни състави. Тези хора очакват да чуят от теб как отпечатъците ти са се озовали върху ножа, искат да им кажеш: „Не съм убила аз Трей, аз го обичах.“

— Така е. Аз наистина го обичах.

Ребека стоеше, загледана във вълните, сякаш омагьосана от техния ритъм. Само луната хвърляше бледа светлина; нощта бе размила всички цветове в различни отсенки на сивото.

— Аз живея в отсенките на сивото — каза тя.

Опитните адвокати по углавни дела казват, че последният човек, когото биха желали да видят на свидетелското място, е техният клиент, защото, ако той бъде хванат в лъжа — независимо колко невинна и нямаща нищо общо с неговата вина или невинност, — съдебните заседатели няма повече да повярват и на една негова дума. Това беше урокът, който Скот щеше да научи този ден — петия от процеса „Щатът Тексас срещу Ребека Фени“.

— Защитата призовава Ребека Фени.

Семплата й зелена рокля и обувките с нисък ток подхождаха повече на домакиня от предградията, отколкото на любовница на шампион по голф. Но скромните дрехи не скриваха красотата й.

— Вие ли убихте Трей Ролинс?

— Не.

— А обичахте ли го?

— Да, много.

— Вечерта, преди да бъде убит, той ви е завел на вечеря в „Гайдо“, нали?

— Да.

— И ви е направил предложение за женитба?

— Да.

— А вие приехте ли да му станете жена?

— Да.

— Същата вечер двамата правихте ли секс на плажа?

— Да.

— А легнахте ли си после заедно?

— Да.

— Какво си спомняте след това?

— Събудих се в четири без петнайсет сутринта и го видях убит. Обадих се на деветстотин и единайсет. Дойде полиция.

— Знаехте ли, че Трей е имал любовна връзка с Били Джийн Пъкет?

— Не.

— Казвал ли ви е някога Трей, че възнамерява да ви остави заради друга жена?

— Не.

— А даваше ли ви пари, подаряваше ли ви бижута?

— Да.

— Преди смъртта на Трей сте живели в къща над плажа на Галвестън, имали сте апартамент с изглед към океана в Малибу, вила в Бийвър Крийк, карали сте корвет, отсядали сте в петзвездни хотели, пътували сте в първа класа, ходили сте по курорти и спа центрове…

— Да.

— А сега нямате нищо освен корвета?

— И бижутата.

— Нямате пари, не притежавате нищо, нямате дом, застраховка…