Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Сега работите като асистент на Пийт Пъкет, нали?

— Аха.

— Къде живеете?

— В Остин.

— А Пийт къде живее?

— В едно ранчо край Остин.

— Били ли сте някога в ранчото му?

— Да. Покани ме на лов за елени.

— Значи Пийт може да си служи с пушка?

Гъската кимна.

— Уха! Доста добре при това.

— Когато бяхте заедно на лов, Пийт застреля ли елен?

— Аха. Бая големичък.

— Какво направи с елена, след като го застреля?

— Наряза го на парчета. Той винаги носи голям ловджийски нож със себе си, ей такова парче, мамата си… — Гъската погледна към съдийската маса. — Абе, бая голям. Като хвана оня ми ти елен, разпори го от шията до опашката, изкорми го, увеси го на едно дърво…

— Транжирал го е на място.

— Да. Това е думата, която и той употреби.

— Кървав спорт, а?

— Ууу, гнусна работа!

— Значи Пийт и с нож си служи добре.

— Дума да няма!

— Пийт Пъкет има ли дъщеря?

Гъската кимна.

— Били Джийн.

— На колко години е?

— На седемнайсет.

— Пийт знаеше ли, че дъщеря му има плътска връзка с Трей Ролинс?

— За плътска не мога да кажа, но знаеше, че я чука.

— Е, как се чувстваше, знаейки това?

— Зле.

— Казвал ли ви е нещо по въпроса?

— Казваше, че Трей е един долен копел… — Пореден гузен поглед към съдийската маса. — Че е перверзен тип.

— Тоест Пийт не беше доволен от връзката на дъщеря си с Трей.

— Хич даже.

— Къде бяхте вие на четвърти юни, четвъртък?

— В Орландо. Като асистент на Пийт на Открития шампионат.

— Двамата с Пийт заедно ли пътувахте за Орландо?

Гъската кимна.

— Въпросния понеделник взехме самолета от Остин.

— Били Джийн беше ли с вас?

— Не, тя си остана в Остин.

— Защо?

— Пийт каза, че не се чувствала добре.

— И така, в понеделник пристигате в Орландо и после?

— Във вторник Пийт тренира, в сряда бяха квалификационните срещи.

— А какво беше настроението му?

— Гадно. Нещо го човъркаше отвътре, но не му се говореше по въпроса.

— По кое време започна турнирът в четвъртък?

— В осем сутринта.

— А кога приключи първият раунд?

— Около обяд.

— Как игра Пийт?

— Като с две леви ръце. И една дупка не уцели. Не можеше да се съсредоточи.

— Това необичайно ли беше за него?

— Ами да! Пийт понякога печели, понякога губи, но да му липсва концентрация, както на този ден, не се е случвало никога.

— И какво направихте после?

— Отлетяхме за Остин.

— Още след първия раунд? Защо?

— Пийт беше попълнил грешно точките си за две дупки на картата. Това означава автоматична дисквалификация.

— Защо го е направил?

— Нали ви казах? Не беше на себе си този ден. Ужасно беше разсеян.

— От какво?

— Не казваше. Но според мен понеже Били Джийн не беше с нас. Тревожеше се за нея.

— Двамата заедно ли пътувахте за Остин?

— Не. Пийт взе друг полет.

— Значи за последно сте видели Пийт в Орландо, когато си е тръгвал за летището?

— Да.

— А кога се видяхте отново?

— Следващата неделя. Той ме взе от дома с караваната, за да заминем за турнира в Хюстън.

— Имате ли впечатления, че Пийт е сприхав и избухлив по време на турнир?

— Ооо, и още как!

— Много ли е зле?

— Направо е ужасно. Ако можеше да се владее, щеше да е спечелил поне дузина турнири. Но ако някой му е крив, хвърля стика и налита на бой. Повярвай ми, стой далеч от Пийт Пъкет, когато му кипне…

— Кое да му кипне?

— Ъхъ, няма значение. Казах достатъчно.

— Мистър Долтън, според вас Пийт ли е убил Трей Ролинс?

— Не ми е споделял такова нещо.

— Нямам повече въпроси.

Окръжният прокурор стана от мястото си.

— Мистър Долтън, били сте личен асистент на Трей Ролинс в продължение на две години. За това време той казвал ли ви е някога, че смята да се жени за Ребека Фени?

— Не. Никога.

През кратката почивка до масата на защитата се приближи Ханк Ковалски.

— Скот, знаеш ли нещо за някакъв човек, паднал от прозореца на една тоалетна тук, в съдебната палата?

— Ъъъ… не. Нищо не знам. Добре ли е?

— Откарали са го с линейка, целият бил натрошен.

— Ами като паднеш от втория етаж, нищо чудно. Ханк се усмихна дяволито.

— Не съм казвал, че от тоалетната на втория етаж…

Били Джийн Пъкет беше облечена с джинси, маратонки и тениска. Русата й коса беше опъната назад и вързана на конска опашка. Беше хубавичко седемнайсетгодишно момиче с ясносини очи, зачервени от плач.

— Мис Пъкет — започна Скот, — имате ли нещо против да се обръщам към вас с „Били Джийн“?