Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Мистър Естрада, срещали ли сте се лично с подсъдимата?

Бенито погледна Ребека и се усмихна.

— Да, срещали сме се.

— Тя посещавала ли ви е наскоро в кантората ви?

— Да.

— А купувала ли е фармацевтични продукти от вас?

— Да.

— И ги е платила със свои бижута?

Бенито се намръщи и Скот разбра, че стратегията му се е провалила.

— Бижута ли?! Какви бижута?

— Благодаря ви, мистър Естрада. Нямам повече въпроси.

Почти през цялото време, докато Бенито Естрада даваше показания, окръжният прокурор слушаше с наведена глава. Скот си седна с надеждата, че Рекс е пропуснал да съзре важността на последния отговор на Бенито, макар да знаеше, че нищо не му убягва.

Окръжният прокурор се изправи.

— Мистър Естрада, знаете ли кой е убил Трей Ролинс?

— Не.

— Нямам повече въпроси.

Съдия Морган обяви кратка почивка. След като залата се изпразни, Скот се обърна към Ребека.

— Ти ми каза, че си плащала на Бенито с бижутата си, но той очевидно не знаеше нищо за никакви бижута. Ребека, ако Рекс се беше хванал за това, щеше да докаже пред съдебните заседатели, че лъжеш. Ние вече обявихме, че нямаш никакви пари. Но ти си платила на Бенито в брой. С парите на мафията, нали?

— Не!

Скот трябваше да се успокои, да открие Бенито и да отиде до тоалетната. Той стана от мястото си и излезе в коридора. Гейб и горилата му стояха облегнати на отсрещната стена; Рене си беше на мястото в репортерската кабина. Скот отиде при нея.

— Виждала ли си Бенито Естрада?

Тя закри микрофона с ръка и каза:

— Бенито си тръгна. Бързаше.

Скот продължи по коридора към мъжката тоалетна. Когато се облекчи и понечи да излезе, се озова лице в лице с горилата на Гейб. И едва тогава си даде сметка, че Луис не го е последвал в тоалетната.

— Мисля, че онзи ден на плажа бях достатъчно ясен. — Горилата сграбчи Скот за ревера. — Момчетата от Вегас не желаят Гейб да дава показания.

Някъде наблизо се чу шум от казанче.

Вратата на една от кабинките се отвори и масивният торс на Луис изпълни рамката. Той пристъпи към горилата на Гейб; беше поне с една глава по-висок. Горилата пусна ревера на Скот.

— Извинявам се, мистър Фени, ама имах спешна нужда. Бихте ли ни оставили насаме за момент?

Скот се усмихна дружелюбно на горилата, провря се покрай Луис и излезе. Докато крачеше към съдебната зала, Гейб го видя и се огледа за охраната си. Но вместо горилата от тоалетната излезе Луис. Скот го изчака да влязат заедно в залата.

— Луис, къде е онзи тип?

— Тръгна си, мистър Фени. През прозореца.

— Но ние сме на втория етаж!

— Точно така, мистър Фени.

— Мистър Петрочели, как бихте описали професията си? — започна Скот.

Гейб беше облечен с карирано спортно сако върху фланелена риза.

— Собственик съм на бар на Странд Авеню.

— Предлагате ли спортни залагания?

— Предлагам мартини и джин тоник.

— Познавахте ли Трей Ролинс?

— Да, познавах го.

— Знаехте ли за дълга на мистър Ролинс към казината в Лас Вегас?

— Знаех.

— А знаехте ли, че въпросният дълг е петнайсет милиона долара?

— Да, чувал съм да се споменава такава цифра.

— А чували ли сте също, че мистър Ролинс се е уговорил да загуби няколко голф турнира, за да могат кредиторите му да си прихванат дълга му от печалбите при залаганията?

— Да, и това съм го чувал.

— А чували ли сте…

Окръжният прокурор се надигна от мястото си.

— Възразявам, ваша светлост. Не съм дребнав, но всеки път, когато мистър Фени попита свидетеля дали е „чувал“ това или онова и свидетелят потвърди, че е „чувал“, на мен ми се струва, че показанията му се основават на слухове, което е неприемливо и недопустимо в съдебна зала.

— Ваша светлост — контрира Скот, — когато питам свидетеля дали „е чувал“ нещо, аз всъщност го питам дали знае въпросното нещо. Това е просто един по-учтив начин да се формулира въпросът, нали така, мистър Петрочели?

— Ъъъ, да, да! Точно така. По-учтиво е.

Съдийката се обърна към свидетеля.

— Мистър Петрочели, вие разполагате ли с лична информация по тези въпроси?

— Лична информация?

— Виждали ли сте лично документ, който да доказва дълговете на мистър Ролинс? Полица, запис на заповед, нещо такова?

Гейб се усмихна.

— В тази игра такива неща не вървят, госпожо съдия.

— А откъде тогава знаете за дълговете му?

— Знам, защото ми казаха.

— И сега ни казвате, че някой друг ви бил казал, че мистър Ролинс дължи пари?