Марк Хименес - Обвинена в убийство

И така, дами и господа, не си мислете, че окръжният прокурор знае цялата истина и че делото е предрешено. Прокуратурата не може да реши изхода на делото. Нито пък аз. Това е ваша работа и вие сте длъжни да го направите. В края на този процес трябва да прецените дали обвинението е успяло да докаже извън всякакво основателно съмнение вината на Ребека Фени. Това е вашият законен дълг. Може би вие си задавате въпроса: ами ако не го е убила тя, то тогава кой го е убил? Кой е убиецът на Трей Ролинс? Ето на този въпрос ще се опитаме да отговорим.

Помощник-прокурорът стана и призова първия свидетел на обвинението с такъв апломб, сякаш беше на театрална сцена.

Ронда Дженсън, на видима възраст около петдесет и пет години, беше дежурната диспечерка на горещата линия, приела тревожното обаждане на Ребека. Тя потвърди автентичността на записа, който помощник-прокурорът пусна на съдебните заседатели. На Боби се падаше задачата да подлага на кръстосан разпит свидетелите на обвинението. Той стана и зададе на свидетелката един-единствен въпрос:

— Мисис Дженсън, кой позвъни на деветстотин и единайсет онази нощ?

— Ребека Фени.

След мисис Дженсън показания даде полицаят, пристигнал пръв на местопрестъплението. Патрулен полицай Арт Крандъл беше едва на трийсет и не бе помирисвал военна служба, но носеше униформата на Галвестънската полиция с такова самочувствие, сякаш бе председател на Съвета на началник-щабовете, призован да дава показания пред Конгреса.

— Полицай Крандъл — обърна се към него помощник-прокурорът, — вие ли реагирахте на сигнала, подаден в три и четирийсет и осем сутринта на пети юни, петък?

— Да, сър.

— Моля, кажете на съдебните заседатели какво направихте, когато пристигнахте на адреса.

— Спрях колата пред дома на Ролинс…

— Колко беше часът?

— Три и петдесет и седем.

— Видяхте ли други коли или хора пред къщата?

— Не, но полицай Гереро пристигна малко след мен. Покрай източната фасада на къщата слязохме на плажа.

— А защо не влязохте през предната врата?

— Диспечерната ни каза да минем отзад, където се влизало направо от плажа. По стълбите се качихме на терасата. Вратите бяха отворени. Аз извиках „Полиция!“ и после двамата влязохме в жилището.

— Полицай Крандъл, погледнете, ако обичате, лаптопа пред вас.

Помощник-прокурорът кимна на техника, който чукна няколко клавиша на лаптопа, поставен пред свидетеля. На големия екран зад свидетелското място се появи цветна снимка на фасадата на къщата.

— Полицай Крандъл, това ли е домът, в който влязохте онази нощ?

— Да, сър.

— Източната страна на къщата ли е на следващата снимка?

— Да, сър, тя е.

— А това е стълбището към задната тераса, нали?

— Да, сър.

— А това са френските прозорци?

— Да, сър.

— Е, добре. Влезли сте през отворените френски прозорци. Какво открихте вътре?

— Озовахме се в една обширна спалня, боядисана в бяло. Лампите бяха запалени. Огледах се и видях жена, която държеше телефонна слушалка.

— И тази жена беше подсъдимата Ребека Фени, така ли?

— Да, сър.

— Имаше ли някой друг наоколо?

— Не видях други, във всеки случай не и живи. Право пред мен беше леглото, върху което лежеше убитият. В гърдите му беше забит нож. Всичко беше в кръв.

— Какво направихте тогава?

— Останах в спалнята при жената, докато полицай Гереро огледа къщата за други лица.

— Полицай Гереро откри ли други лица в къщата?

— Не, сър. Беше празна.

— Предната врата заключена ли беше?

— Да, сър.

— И после какво направихте?

— Обадих се на диспечерката и й казах да изпрати детективи, съдебномедицински експерти и криминологичен екип.

— Пипахте ли нещо в спалнята?

— Не, сър. Изчаках при жената пристигането на детективите.

— Колко време мина, докато дойдат?

— Около половин час.

— А как изглеждаше жената?

— Беше с къса бяла нощница, цялата окървавена.

— Подсъдимата преоблече ли се, изми ли се от кръвта, преди да дойдат екипите?

— Не, сър. През цялото време бях с нея.

— Нямам повече въпроси, ваша светлост.

Боби се изправи за кръстосания разпит.

— Полицай Крандъл, когато влязохте в жилището, бяхте ли с изваден пистолет?

— Да, сър.

— Защо?

— Диспечерката каза, че извършителят може да е още в къщата.

— Но вие и полицай Гереро установихте, че извършителят не е вътре?

Помощник-прокурорът скочи.

— Възразявам! Защитата изопачава показанията на свидетеля. Диспечерката не е могла да знае нищо за никакъв извършител. Полицаите са установили, че в къщата няма други хора. Оттук изобщо не следва, че извършител е трето лице.