Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Кой го е направил? — попита Ребека.

— Който и да е, ще си плати — закани се Луис.

— Не, Луис — каза Боби. — Скот не би желал това. Да го закараме в болница.

Лицето го болеше. Отвори очи. Над него бяха размазаните лица на Бу и Шами.

— Как съм попаднал тук? — попита той.

Около леглото му се бяха наредили Боби, Карин, Карлос и Луис, окръжният прокурор и Ханк Ковалски. До вратата беше застанал униформен полицай. И Ребека.

— Луис те намери — каза Боби.

Скот извърна поглед към великана.

— Благодаря ти, Луис.

— Мамка му, Скот — каза окръжният прокурор, — ако си искал отлагане на делото, трябвало е просто да подадеш молба. Не е било нужно да си причиняваш всичко това.

Скот направи усилие да се усмихне, но лицето го заболя още повече.

— Ще се видим в понеделник сутрин.

Рекс Труит се надвеси над леглото. Усмивката бе изчезнала от лицето му.

— Кой беше?

Скот поклати глава.

— Тичах по плажа, спрях се пред къщата на Трей. Не знам колко съм стоял там, бях се замислил и изведнъж някой ме цапардоса отзад. Бяха двама, може би трима. Повалиха ме на земята. После съм загубил съзнание.

Окръжният прокурор закима.

— Ако е дело на Бенито или Гейб, ако техни хора са свършили тая работа, бъди сигурен, че ще ги пипнем и ще ги изправим пред съд.

Погледите им се срещнаха; и двамата знаеха, че това са празни обещания. Някои хора никога не отиват на съд — тях законът не ги лови.

— Докторът каза, че са били професионалисти. Нямаш увредени вътрешни органи. Не са имали за цел да те убият, само са ти отправили предупреждение.

— Можеха просто да ми звъннат по телефона.

Рекс се усмихна.

— Поне ти е останало чувството за хумор.

— Бих го заменил за един деветмилиметров глок…

Окръжният прокурор стана да си ходи, но се спря до вратата, обърна се и насочи показалец към Скот.

— Гледай да не оставаш сам, поне докато свърши делото.

— Няма да е сам — обеща Луис.

От този момент нататък Луис нямаше да изпуска Скот от погледа си.

Поредният медиен цирк. Поредното стълпотворение на журналисти пред съдебната палата. Както навремето, когато започна процесът срещу майката на Шами, Скот Фени бе принуден да си пробива път през орда репортери, които навираха микрофони в лицето му и крещяха въпроси към неговата клиентка:

— Вие ли го убихте?

— Защо отпечатъците ви са по оръжието на убийството?

— Обичахте ли го?

Беше понеделник сутрин и улицата пред съда беше задръстена от подвижни телевизионни станции, паркирани броня до броня. По тротоарите се блъскаха зяпачи, които се надяваха наред с останалото този зрелищен процес да вдигне оборота на местните търговци.

Когато преди две години бе защитавал майката на Шами по обвинение в убийство, отначало Скот си бе казал, че тя е виновна — отпечатъците й бяха върху оръжието на убийството! — и едва в хода на процеса бе разбрал, че е невинна. Сега, защитавайки майката на Бу по обвинение в убийство, той беше убеден, че тя е невинна, макар отпечатъците й да бяха върху ножа. Дали в даден момент от процеса нямаше да научи, че все пак е виновна?

Двамата най-сетне успяха да влязат в съдебната палата. Ребека беше красива както винаги, но изглеждаше уплашена. Той беше прекарал неделята в лежане и сменяне на компреси; тя я беше прекарала в обиколки на плажа като наркоманка, оставена на сухо. А му се бе клела, че не е наркозависима, както му се кълнеше, че не е убила Трей. Ужасно се боеше от затвора. И сега стискаше ръката му с такава сила, че пръстите му бяха изтръпнали.

В единия край на коридора пред съдебната зала кабелната телевизия си беше построила подвижно студио, като онези по стадионите. Рене Рамирес бе заела мястото си в кабината; беше със слушалки на ушите и срещу нея имаше цяла редица телевизионни монитори. Когато видя Скот, тя посочи лицето си и изкриви устни в престорена гримаса на болка.

Страшна досадница.

В другия край на коридора бяха насядали героите на представлението: Пийт Пъкет с Били Джийн и Гъската; Тес Макбрайд, Лейси Паркър и Райли Хейгър, сгушени край стената и увлечени в приглушен разговор; Брет Макбрайд, Дони Паркър и Рик Хейгър, които бяха донесли стиковете си и чанта с топки и си разменяха практически съвети; Брад Дики, Ройс Балард и Ник Мадън водеха делови разговори по мобилни телефони и тракаха по лаптопи; Бенито Естрада с една от горилите му стояха небрежно облегнати на едната стена; Гейб Петрочели и един от гардовете му се бяха подпрели на другата. Като видя Скот, Гейб вдигна съчувствено рамене.