Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Може би адвокатите на подсъдимата ще възразят, че тяхната клиентка не е имала мотив да убие Трей Ролинс и че със смъртта му е загубила всичко. Което си е самата истина. Защо тогава го е убила? Не знам. Вече двайсет и осем години се занимавам с едно и също — съдя заподозрени в престъпление и си задавам въпроса: защо са го направили? За съжаление, и сега разбирам мотивите на престъпника точно толкова, колкото и тогава, в началото на кариерата си. Ако държите да знаете защо го е направила, ще се наложи тя да ви обясни. Аз не мога. Мога единствено да докажа, че тя е извършила това убийство. Което и ще направя.

С тези думи окръжният прокурор се върна до масата на обвинението и седна. Не му беше за пръв път. Не бе обещал нито твърде много, нито твърде малко. Оставил си бе основните разкрития за по-нататък. Неща като кокаина и секса, които щяха да разтърсят дълбоко съдебните заседатели. Освен това ги бе подготвил да очакват Ребека да даде показания.

— Мистър Фени — призова съдия Морган защитата; погледът й бе отправен не към Скот, а към телевизионните камери.

Скот не помръдна от мястото си; думите й изобщо не достигнаха до съзнанието му. Мислеше си за презумпцията за невинност, за принципа „невинен до доказване на противното“. Обвинението беше длъжно да докаже виновността на подсъдимия, а не подсъдимият да доказва невинността си. Така поне беше по закон. Но всъщност тежестта на доказването винаги лежи върху подсъдимия. Това е действителността при едно дело за убийство.

Американците не могат да повярват, че в тяхната страна невинен може да попадне в затвора. Те смятат, че това е нещо, което се случва другаде — в Русия, Китай или Мексико. Може да е невежество или отричане на очевидното, или страх, но съдебният заседател си казва, че е по-добре да вкара невинен зад решетките, отколкото да остави виновния да се разхожда на свобода. Истината е, че в американските затвори има доста невинни. За системата те са виновни, докато не докажат невинността си.

— Мистър Фени!

Скот стана и пристъпи към ложата на съдебните заседатели. От двете страни на съдебната зала бяха разположени телевизионни камери. Зад тях бяха репортерите, журналистите от печатните медии и телеграфните агенции, които дращеха по бележници и тракаха по лаптопи, както и местните зяпачи, дошли да гледат шоуто. Тери Ролинс седеше на първия ред зад масата на обвинението, а адвокатът й Мелвин Бърк — непосредствено до нея. Когато погледите им се срещнаха, Мелвин извърна очи. Скот се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, казвам се Скот Фени и представлявам подсъдимата Ребека Фени. Най-напред, относно лицето ми: претърпях злополука. Второ, за Ребека Фени. — Той я наричаше по име, съзнателно избягвайки да споменава статута й на подсъдима. — Двамата с Ребека имаме едно и също фамилно име, защото, както несъмнено сте чели във вестниците или сте чули по телевизията, тя е моя бивша съпруга.

Скот помълча няколко мига и продължи:

— При цялото ми огромно уважение и дълбока симпатия към мистър Труит, той пропусна да спомене няколко важни обстоятелства, които са видни от събрания доказателствен материал, включително факта, че ножът, с който е извършено убийството, е част от комплект от осем кухненски ножа, подарени на Трей Ролинс преди повече от година, и че оттогава осемте ножа се намират непрекъснато в кухнята, като Ребека ги е ползвала редовно за най-различни цели.

Защитата припомня обстоятелството, че Ребека е била открита през онази нощ, обляна в кръвта на мистър Ролинс, защото е спяла до него в леглото им, и когато се е събудила, го е видяла убит. Как е могла да го убие и после да заспи в кръвта му? Какъв човек е способен на това?

Що се отнася до присъствието на Ребека на местопрестъплението, то тя е останала там и след като е позвънила на деветстотин и единайсет. Ребека Фени не е побягнала, не се е скрила, а лично е повикала полицията.

Защитата ще докаже също така, че Ребека Фени не е имала мотив да убие Трей Ролинс. Та те са живеели прекрасно: обикаляли са света, отсядали са в петзвездни хотели, Трей й е давал пари, за да си купува дрехи и бижута. Без Трей тя няма нищо — нито пари, нито дом, нито застраховка. Притежава единствено колата и бижутата си.

Защо й е трябвало да убива мъжа, който й е дал всичко? Нито й е трябвало, нито го е убила. Защитата ще докаже, че други са имали интерес от смъртта на Трей Ролинс, други са искали той да умре и някои от тези други са убивали и преди.