Марк Хименес - Обвинена в убийство

Скоро Скот стигна до голямата бяла къща, която се извисяваше над плажа. Спря се и се загледа към терасата на втория етаж, с вратата към спалнята, където бе убит Трей Ролинс. Ако Ребека можеше да взема кокаин и да се снима в порно, дали можеше да извърши и убийство? Дали и за това не го бе излъгала?

Луис слезе в кухнята. Консуела и бебето току-що бяха станали, а Карлос, отдавна буден, си приготвяше обичайната закуска от мюсли и шоколадово мляко. Шами гледаше анимационни филмчета по телевизията. Останалите спяха. Само Бу беше отвън на терасата по бански и гледаше към морето, облегната на парапета. Луис плъзна настрани стъклената врата и излезе при нея. Тя усети присъствието му, но не се обърна и той заговори зад гърба й:

— За какво се оглеждаш, Бу?

— За Скот.

— Мистър Фени е излязъл да тича?

— Колко е часът, Луис?

Луис погледна часовника си.

— Осем и четвърт. Нещо случило ли се е?

— Скот го няма. Каза, че след час се връща.

— В колко излезе?

— В седем без двайсет.

— Може да тича по-бавно, нали е събота…

— Не и Скот!

— Да ида ли да го потърся?

— Да, моля те!

Тя се обърна към него. По лицето й се стичаха сълзи.

— Луис, боя се, че е получил инфаркт.

— В коя посока тръгна?

— Не знам.

Луис се приближи до вратата и извика:

— Карлос!

Карлос се появи на терасата, дъвчейки мюсли.

— Какво има?

— Телефонът ти у теб ли е?

— Аха.

Луис посочи с пръст на изток.

— Тръгвай да търсиш нататък. — После с палец през рамо. — А пък аз ще поема натам.

— И какво търсим?

— Мистър Фени.

Лицето на Карлос се изопна. Той преглътна мюслито и хукна надолу по стълбите. Луис го следваше. На плажа Карлос сви вляво, Луис — вдясно. Бу не помръдваше от мястото си до парапета.

Луис Райт тежеше сто и петдесет килограма, но беше неочаквано подвижен за ръста и телесната си маса. На шестнайсет години, докато беше още деветдесет, се бе състезавал на двеста и на четиристотин метра бягане в училищния отбор по лека атлетика.

Но сега, след километър и половина, се беше задъхал доста.

След още километър и половина видя пред себе си голямата бяла къща, блеснала на утринното слънце. Долу, на мократа ивица, вълните прескачаха нещо, което отдалеч приличаше на голямо полегнало кафеникаво куче или на чувал с нещо вътре… или може би…

Мистър Фени! Ах, боже господи! Мистър Фени наистина бе получил инфаркт!

Луис хукна към него. Докато тичаше, измъкна телефона от джоба си и набра номера на Карлос.

— Открих го! Идвай насам! И моля те… побързай!

Луис пъхна телефона в джоба си и коленичи пред тялото. Кожата на мистър Фени беше влажна и студена. По гърба му пълзеше малко раче. Луис обърна Скот по гръб. По устата му имаше… кръв! Ах, мамка му! Мистър Фени не беше получил инфаркт, а го бяха били. И то зле. Луис се наведе над него и допря ухо до гърдите му. Сърцето му биеше, макар и бавно. Беше жив.

Луис Райт беше едва на трийсет, но бе виждал достатъчно кръв и насилие в гетата на Южен Далас. Виждал бе хора, простреляни в упор с пистолет или пушка с рязана цев, прободени с отвертка или шило, заклани с нож, пребити с бейзболна бухалка, ударени по главата с чук, железен лост, тухла и дори с карбуратор от шевролет. Лицето на мистър Фени беше натъртено и кървеше, но Луис не виждаше смъртоносна рана. Някой го бе пребил безмилостно, но с голи ръце.

От окото на Луис се отрони едра сълза и капна върху загорялата кожа на мистър Фени.

Той плъзна ръце под тялото му и го повдигна като малко дете. Мистър Фени беше човекът, който бе разтворил вратите на дома си за него, Луис Райт, чернокожия младеж от Южен Дал ас. Човекът, който му бе дал книги и втори шанс в живота. Бащата, когото Луис никога не бе имал. В този момент дотича Карлос.

— По дяволите! Какво е станало?

— Някой го е пребил.

— Жив ли е?

— Жив е.

— Чакай да ти помогна.

— Не, Карлос. Тичай и приготви колата.

Карлос се затича обратно към къщата, а Луис понесе мистър Фени. Краката и ръцете му висяха като на парцалена кукла. Когато вилата се появи далеч напред, Бу още не бе мръднала от мястото си до парапета. Тя ги видя отдалеч, извика „Скот!“ и хукна към тях.

— Инфаркт ли е получил? Умрял ли е?

— Жив е и няма инфаркт. Някой се е опитал да го убие.

Бу докосна покритото му с кръв лице, после захлипа в окървавените си длани. Боби, Ребека и Шами тичаха към тях.

— Господи! — извика Боби.

— Намерих го на три километра оттук, на плажа пред голямата бяла къща — каза Луис.