Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Какъв вид ДНК проби взехте от нощницата на мисис Фени?

— Сперма.

— И чия беше тя?

— На жертвата. На мистър Ролинс.

— Което показва, че е извършен неотдавнашен полов акт?

— Да.

— Освен това по нощницата на мисис Фени е открит и пясък?

— Да.

— Тоест половият акт е извършен на плажа?

— Да.

От криминологичната лаборатория към Службата за обществена безопасност в Остин бяха изпратили Стивън Хейнс, за да даде показания относно пръстовите отпечатъци върху оръжието на престъплението. По изражението му личеше, че повече се тревожи дали ще си получи командировъчните за това разкарване, отколкото, че е длъжен да свидетелства по дело за убийство. При разпита от помощник-прокурора той посочи, че по ножа са били открити отпечатъци от дясната ръка на Ребека Фени, като палецът й е сочел към края на дръжката, а не към острието, което показвало, че е стискала ножа с острието надолу сякаш за да намушка някого, а не за да реже нещо. После дойде ред на Боби да разпита свидетеля.

— Мистър Хейнс, откога датират тези отпечатъци върху ножа?

— Откога?

— Да, откога? Дали са оставени в нощта на четвърти срещу пети юни или на четвърти срещу пети май, или може би април?

— Не мога да кажа.

— Защо?

— Няма как да знам.

— Но защо?

— Защото отпечатъците по дръжката на ножа може да са от предишния ден или от миналата година.

— Искате да кажете, че мисис Фени може да си е служила с този нож година преди убийството и оттогава изобщо да не го е докосвала, и при все това отпечатъците й да са останали върху дръжката?

— Да. Именно това искам да кажа.

— Мистър Хейнс, ако си сложа латексова ръкавица и извадя ножа от найлоновия плик, в който се намира, ще оставя ли отпечатъци върху него?

— Не. Ръкавицата ще попречи.

— А дали ще изтрия отпечатъците на мисис Фени от дръжката?

— Може би, но не задължително.

— И така, мистър Хейнс, с това вие казвате ли на съдебните заседатели, че наличието на отпечатъци единствено от ръцете на мисис Фени по дръжката на ножа по никакъв начин не означава, че със сигурност тя е убила мистър Ролинс?

— Точно така, сър.

— Мистър Хейнс, дали едно забърсване на кухненския плот с белина, почистващ препарат или спрей за мебели би премахнало пръстовите отпечатъци върху него?

— Определено да.

— Ваша светлост — обади се Карин, — защитата иска почивка.

Съдийката премести погледа си от Боби върху Карин, която седеше на стола си с особено изражение на лицето.

— Мисис Дъглас, в момента вашият колега провежда кръстосан разпит на свидетел. Каква е причината да искате почивка?

— Водите ми изтекоха.

В 19:37 ч. същата вечер в местния клон на Университетската болница на щата Тексас се роди бебе от мъжки пол с тегло три килограма и 670 грама на родителите Робърт Херин и Карин Дъглас-Херин. Беше поредното от близо 2500 бебета, родени тук през първите седем месеца на годината.

— Скот Карлос Луис Херин — обяви Боби, докато подаваше голяма запалена пура в устата на Скот.

— Ооо, Боби, за мен е чест! — отвърна Скот.

— Но ще му викаме Бъд, на бирата.

— Разбирам.

— Шегувам се, бе! Иначе името си е това. Вие сте ми като братя, момчета! Защо да не го кръстя и на трима ви?

Скот прегърна през раменете най-добрия си приятел.

— Вече си баща, Боби. Започни да спестяваш пари.

Скот, Боби, Луис, Карлос, Бу и Шами се бяха подредили покрай стъклената витрина на родилното отделение като посетители в терариум. Лицата на момичетата бяха залепени за стъклото и от гърлата им се изтръгваха възклицания при всяко изнесено бебе.

— Не ми е приятно да ги гледам през стъкло — каза по едно време Бу. — Искам да ги пипам!

Ребека беше застанала безмълвно до отсрещната стена. Скот я погледна и тя му помаха да отиде при нея. Когато се приближи, му прошепна:

— Скот, ако ме вкарат в затвора, недей да водиш Бу на свиждане. Не желая да ме гледа през стъкло като някой експонат. Не бих искала да ме запомни така.

Вторият ден от процеса започна с показанията на детектив Чък Уилсън, който се изживяваше като Клинт Истууд пред телевизионните камери. Скот си го представи как насочва пистолет към дете, навлязло в ливадата пред къщата му, и процежда през зъби: „Напусни границите на имота ми!“ Беше на петдесет, подстриган по военному и облечен в костюм специално за явяването си пред съда. Вече си бе наел литературен агент за бъдещата си книга — факт, който Скот бе научил от сержанта в следствения арест.