Марк Хименес - Обвинена в убийство

Уилсън беше опитен детектив, който двайсет и две години разследваше скучни до затъпяване битови престъпления в окръг Галвестън и едва сега бе попаднал на едно наистина сензационно убийство, което щеше да му позволи да се запише в историята. И той бе твърдо решен да се възползва максимално от шанса си. На него се падаше да представи версията на обвинението за случилото се. Беше главният свидетел и лично Рекс Труит водеше разпита.

— Детектив Уилсън, в колко часа пристигнахте на местопрестъплението?

— Приблизително в четири и трийсет сутринта на пети юни, петък.

— Как влязохте в къщата?

— През главния вход.

— Кой беше там, когато пристигнахте?

— Двама патрулни полицаи, криминологът и подсъдимата.

— А къде точно бяха?

— В спалнята.

— И какво видяхте, когато влязохте в спалнята?

— Забелязах жертвата, лежеше на леглото с нож, забит в гърдите… леглото беше подгизнало от кръв… кървави стъпки от боси крака водеха към френските прозорци… кървави петна имаше по белите завеси и по стената около ключа за осветлението… и по телефона… по нощницата и тялото на подсъдимата…

Дойде време да се показват снимки от местопрестъплението.

— Детектив Уилсън, бихте ли погледнали монитора пред себе си. Нека съдебните заседатели да погледнат екрана зад свидетелското място.

Когато първата снимка се появи върху огромния екран, Скот наблюдаваше внимателно съдебните заседатели. Очакваше някаква видима реакция — потрес, вопли на ужас, извръщане на очи, — но не видя нищо подобно. Хората се държаха, сякаш близките цветни кадри на намушкани трупове в локви кръв бяха нещо обичайно, част от ежедневието им. И после си даде сметка, че причината е съвсем различна: те бяха свикнали с подобни сцени по телевизията и за тях видяното по нищо не се различаваше от поредния полицейски сериал.

— Детектив Уилсън, тази снимка правдиво ли изобразява спалнята така, както я видяхте?

— Да, напълно. Снимано е откъм северната врата. Френските прозорци, които се виждат, гледат на юг. През тях се излиза на открита тераса. Леглото се пада до източната стена на помещението. Жертвата лежеше върху него.

— Така ли открихте убития, с нож, забит в гърдите му?

— Да, точно така.

— А бихте ли обяснили какво се вижда на тази снимка?

На екрана се виждаше трупът на Трей в близък план, но това също не предизвика особена реакция у съдебните заседатели. Дали тези хора изобщо си даваха сметка, че всичко е истина и действително е убит човек?

— Ето снимка на леглото с жертвата в него. Убитият беше гол и облян в кръв. Леглото е потънало в кръвта му освен мястото, където е лежала подсъдимата, тъй като кръвта е заляла тялото й и се е стекла около него.

— А на тази снимка?

Следващият кадър беше на Ребека, заснета в нощта на убийството.

— Това е подсъдимата, както я открих въпросната нощ, облечена с бяла нощница. Нощницата, ръцете, дланите и краката й бяха изцапани с кръв. Косата й беше сплъстена от съсирена кръв.

— Това ли е жената, която заварихте въпросната нощ в къщата?

— Да, тя е.

— А виждате ли тази жена в залата?

— Да, тук е. Това е подсъдимата.

— Ребека Фени ли?

— Да, сър.

Окръжният прокурор даде време на съдебните заседатели, за да огледат образа на екрана, което и направиха. Скот прошепна на Ребека да седи с вдигната глава и да гледа право пред себе си, без да реагира на каквото и да било. Тя го послуша.

Окръжният прокурор прожектира на Уилсън още десетина кадъра от местопрестъплението и после му зададе следващия въпрос:

— Детектив Уилсън, вие попитахте ли подсъдимата какво се е случило през въпросната нощ?

— Да, сър, попитах я. Тя ми каза, че се е събудила, понеже внезапно й станало студено, отишла да затвори вратата, но вместо това излязла на терасата, където усетила, че е цялата мокра, върнала се вътре и запалила лампите. Едва тогава видяла убития на леглото с нож, забит в гърдите.

— А каза ли ви кой го е убил?

— Не, сър, не ми каза.

— Вие попитахте ли я дали тя го е убила?

— Да, сър. Тя отрече.

— Впоследствие вие ли разследвахте убийството?

— Да, сър.

— Открихте ли някакви следи от проникване на трето лице, различно от жертвата и подсъдимата, в спалнята през въпросната нощ?

— Не, сър.

— И единствените отпечатъци върху оръжието на убийството са тези на подсъдимата, така ли?

— Точно така, сър.

— И при тези улики вие какво направихте?

— Арестувах подсъдимата и отнесох случая към окръжната прокуратура с препоръка да бъде съдена за убийството на Трей Ролинс.