Стив Берри - Офицер и пешка

— Твоята задача е да ни държиш в течение. Трябва да съставим модел на движенията му. Как общува с тълпите, с хората около себе си, как пътува, къде отсяда, с кого се вижда. Всичко това е важно.

— Нали за това ми плащате …

— През следващите няколко месеца го захранвах с информация — каза Фостър. — За всяко наше движение. От ноември шейсет и седма до четвърти април шейсет и осма. Не ми казаха какво правят с тази информация.

Аз обаче знаех. Поне отчасти. От един доклад в папките на Валдес с дата 28 март 1968 г.

От 18 март ГОЛТ пътува с кола от Лос Анджелис за Атланта. Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва, че понастоящем КИНГ се намира в Алабама. Вчера ГОЛТ бе отклонен към Селма, Алабама. По програма КИНГ трябваше да говори пред публика там, за да набира доброволци за Марша на бедните във Вашингтон през 1969 г. ГОЛТ бе изпратен да оцени публичната му изява и да открие някакви уязвимости. За жалост, КИНГ така и не стигна до Селма, тъй като бе забавен в Камдън, Алабама. Нашият източник ни обърна внимание на този факта и ГОЛТ бе изпратен в Камдън, на 60 километра от там, където присъства на изявата на КИНГ и направи своите оценки. На 23 март ГОЛТ продължи с колата си за Атланта. През последните четири дни ГОЛТ прави огледи в града, като е идентифицирал както дома на Кинг, така и баптистката църква.

Аналитичният ми мозък сравни този доклад със записа от касетата и заключи, че е бил подаден три дни преди срещата на Джансън лице в лице с Фостър. Следователно към 31 март 1968 г. вече е било решено от всички заинтересовани страни, че Кинг трябва да умре в Мемфис на 4 април.

— Малоун — каза Фостър. — Ще се повторя: разбираш защо не мога да допусна Колийн да научи каквото и да било от тази история.

Една част от мен се отвращаваше от самия факт, че разговарям с този човек. Та той беше доброволен участник в заговор за убийство! При това набелязаната жертва беше лидер, герой, национална икона. Нещо по-лошо: дори сега единствената му грижа беше какво ще си помисли Колийн. В което нямах никакви съмнения. Но аз исках той да не спира да говори. Затова влязох в играта му.

— Разбирам прекрасно това. Но духът вече е излязъл от бутилката. Сега ще ни е трудно да опазим това в тайна.

— Колийн не знае нищо. Само ти, аз, Лейл, Джансън и Оливър. Валдес подозира, като се има предвид, че монетата е била у мен, но няма доказателства. Можем да запазим всичко в тайна. Просто им дай папките.

Повечето парченца от мозайката си бяха по местата. Оставаше само едно.

— На записа искаш един милион долара. А те са ти дали Двоен орел. Как стана това?

Седяхме в пикапа със свалени прозорци под сянката на един величествен дъб. Юнският ден беше топъл, подухваше лек ветрец. Животът в клокочещия метрополис Майканопи (брой жители: 450, според табелата пред входа на града) си течеше с обичайното лежерно темпо.

Наблюдавах Фостър, който се бореше с мислите си.

— Трябва да знаеш — каза той, — че тогава бях на двайсет и три. Едва завършил семинария. Мартин ме привлече за каузата още преди да ми бяха зачислили църква. Бях млад, нахакан и в известен смисъл ужасно арогантен. По онова време всеки от нас притежаваше в някаква степен тези качества. Това като че ли беше задължително условие за живота, който си бяхме избрали. Четири години кръстосвах страната с него. Толкова много протести. Толкова много маршове. Навсякъде бедност. Струваше ми се, че такава е била орисията на негъра: да бъде беден. За повечето нямаше никакъв шанс да постигнат каквото и да било в живота. Някои успяваха, но огромното мнозинство бяха смачкани и затънали в една система, която не поддаваше. Аз не бях от онези, които смятаха, че трябва да удавим в кръв страната с революция като единствен начин да променим нещата.

— Ти просто си искал да бъдеш богат — казах подигравателно аз, използвайки собствените му думи от записа.

— Бях голям прахосник. Залагах на коне, кучета, спортни състезания, какво ли не. При това не бях добър комарджия. Но се пробвах. Обичах хубави дрехи, лъскави коли, скъпа бира. С две думи, обичах да харча пари. Но кой хлапак на двайсет и няколко не обича?

— Какво очакваше да се случи след смъртта на Кинг?

— Не ми пукаше. Нищо от това нямаше значение за мен. Исках си милиона.

— Но получи монета.

Той кимна.

— Една последна обида от системата.

— Какво е това? — попита Фостър, оглеждайки подозрително златната монета, която Джансън бе поставил на масата.