Стив Берри - Офицер и пешка

— Знам достатъчно, за да ти повярвам.

— Дължа пари на много хора. С онова, които вземам, едва успявам да си платя наема. Нуждая се от твоите пари, дори от повече. Затова искам да ми направиш услуга. Предай нещо на онези над теб. Онези, които ти казват какво да правиш. Питай ги дали са готови да отидат докрай с Кинг.

Изслушах разказа на Фостър за личната му среща с Джансън някъде около първи октомври 1967 г., като мислено я поставих в контекста на докладите, които бях прочел в папките на Валдес. Това съвпадаше с времето, когато Джеймс Ърл Рей беше Ерик С. Голт по баровете на Пуерто Валярта.

— Сондираше ли ги? — питах го аз.

Бяхме спрели в един град на име Майканопи, на двайсет и пет километра южно от Гейнсвил — дивно място, напомнящо за отминали времена с величествените си обрасли в мъх дъбове. На главната улица се издигаше имение от червени тухли, с бели коринтски колони — местното историческо дружество. В останалите старинни сгради по протежение на улицата се помещаваха всевъзможни магазинчета и заведения.

Едно от които привлече погледа ми. Книжарница „О. Бриски“.

— Него определено го сондирах — каза Фостър. — Подозирах, че са намислили нещо. Личеше си. Те винаги бяха напрегнати. Бях помогнал на един от шпионите, които вече ползваха, като му подадох информация. Тя бе предадена по предназначение, което подтикна Джансън да се свърже с мен и да ме вербува. Но когато разкрих и другите трима шпиони, използвах това, за да си вдигна цената.

— Какво ти отговориха? Докъде бяха готови да стигнат?

— Срещнахме се отново. Около месец по-късно. Този път в един мотел край Атланта.

— Предадох въпроса ти — каза Джансън. — На онези над мен. Отговорът им е: да, те са повече от готови да отидат докрай. Искаме Кинг да бъде отстранен от всякакви ръководни позиции .

— Нямах предвид това и ти го знаеш, както и те.

— Искаш да умре?

— И не ми се прави на учуден. Проверил си ме. Ти си ФБР, знаеш всичко за мен. Аз съм човек с диплома по богословие, която не означава практически нищо. Шансовете ми да бъда някога нещо повече, отколкото съм сега, клонят към нула.

— И ти смяташ, че да убием Кинг е мъдър ход?

— Мисля, че може да се окаже печеливш. За мен. Но нека ти кажа как може да е изгоден и за вас. Има нещо, което съм чувал Офицера да казва безброй пъти. Нарича го притчата за палатката. Имало едно време един цар, който се опитал да се скрие в палатка със сто от своите поданици. Проблемът бил, че между тях нямало дори двама, които да се разбират. Непрекъснато се карали. Един ден десет от тях вбесили царя и той ги изгонил от палатката. На следващия ден още десет го ядосали и той изгонил и тях. Още двайсет били изхвърлени на третия ден. Накрая един от съветниците на царя се обадил да каже, че не е много мъдро да се гонят всичките тези хора. „Те сега са отвън и ще работят против теб“ — казал съветникът, което било умно. Царят се изсмял и му напомнил, че тези четирийсет изгонени не могат да се наговорят за нищо. „Не е така — казал съветникът. — Сега ще се наговорят против теб. „

Джансън си даде вид, че разсъждава върху чутото.

— Това, накратко, е твоят проблем — каза Фостър. — Негрите обичат да се карат помежду си. За нищо не могат да се разберат. Кинг знае това и използва притчата за палатката, за да ги обединява около единствената тема, по която могат да постигнат съгласие. Те мразят господството на белите. Следователно единственият ви полезен ход е неговото отстраняване.

Фостър ми каза кога се е състоял този разговор. През ноември 1967-а. Аз го поставих в контекста на историческите събития. Рей/Голт вече се е бил върнал в Съединените щати и е живеел в Лос Анджелис, където те са щели да го държат до март 68-а. След което е щял да прекоси страната с кола и към края на месеца да бъде вече в Атланта.

— Джансън казвал ли е някога, че наистина планират да убият Кинг?

— Никога. Чак до разговора, записан тук, който беше буквално дни преди това. Дотогава си играехме на котка и мишка по тази тема. И двамата знаехме за какво говорим, но никой не изрече самите думи.

— За да успее замисълът — каза Джансън, — трябва да знаем къде ходи. Искам пълни подробности. Това не е нещо, което ще стане от днес за утре. Никой не иска да бъде хванат. Трябва да планираме всяка стъпка .

— Разбирам. Мога да ви осигуря всичко. Той пътува доста. Не е човек, който обича да стои на едно място, и непрекъснато променя програмата си.