Стив Берри - Офицер и пешка

И така, аз предпочетох да слушам, докато тя ги раздаваше.

— В служебното ти досие пише, че си правоспособен гмуркач. Задачата е пределно проста. Дванайсет метра през бистра топла вода, докато стигнеш до потъналата яхта.

— И какво търся?

— Черно непромокаемо куфарче, около четирийсет на петдесет сантиметра. Искам да го извадиш цяло.

Сервитьорката дойде с порциите ни, които изглеждаха апетитно. Не бях ял нищо от вчера следобед.

— Убедени сме, че Двойният орел е вътре в куфарчето, но е моя работа да го установя. Куфарчето не бива да се отваря. Приятелите на баща ти казаха, че на теб може да се разчита да изпълниш заповед.

— Защо точно аз? Сигурно имаш предостатъчно други агенти на разположение.

— Задачата изисква известна самостоятелност и умение да се действа извън установения ред. Това е деликатен вътрешен проблем за Министерството на правосъдието. Аз се занимавам с него. Затова ми трябва ново лице. Такова, което никой да не познава.

Това наистина погъделичка самочувствието ми. Трите години в правния факултет и шестте във Военния съд не ме бяха научили на кой знае какво, но ми бяха помогнали да си изработя здраво чувство на любознателност. Безброй въпроси изплуваха в съзнанието ми, на които си давах сметка, че няма да получа отговор от тази жена. Не и сега. Затова ги запазих за себе си. Освен това исках тази работа. Защо да се смразявам отсега с новата си шефка?

И все пак не можах да се сдържа:

— Ами ако откажа?

— А сега кой кого подценява?

— Толкова ли ми личи?

— Ти от години чакаш този шанс.

Тя ме познаваше. Което беше плашещо.

— Само че не предполагаше кога ще ти се усмихне. Но знаеш ли какво? Денят на преместването ти настъпи. Капитан трети ранг Харолд Ърл „Котън“ Малоун, твоят шанс най-после ти се усмихна.

— А командирът ми в Мейпорт?

— Той ми каза, че стига да искаш, си мой. Явно не си се сработил добре с колегите и си бил твърде склонен към импровизации за неговия вкус. За него ти си бреме. За твой късмет обаче, точно тези качества ми харесват.

Паркирах в близост до кейовете. Часът беше малко преди седем сутринта. Разстоянието по шосе 95 от Джаксънвил до Кий Уест беше дълго, но трябваше да стисна зъби и да го измина след срещата ми със Стефани Нел. Първата ми спирка, след като се сбогувахме, беше у дома, където събрах една чанта багаж и казах на Пам, че отивам в командировка със специална мисия. И че не съм сигурен точно колко ще отсъствам, но ще й се обадя, когато разбера. Тя, меко казано, не беше във възторг, което се добави към набъбващия списък на семейните ни неволи. Разправих й за Боб Уилър и как бях прострелял Сю, с което предизвиках единствено дежурното „Казах ли ти аз?“. Приех порицанието й, понеже не исках да влизам в спорове, и й признах, че е права във всяко отношение.

Случващото се между нас никак не ми харесваше.

Кариерата във флота не спомага за добри семейни отношения. Животът на военнослужещия — винаги в движение, винаги на крак — е постоянен източник на напрежение. Броят на разводите е главоломен, и то не само сред младшите чинове. Несгодите не подминават и висшето офицерство. Колкото по-близо си до пенсия, толкова по-висок е рискът от разпад на семейството. Моето мимолетно подхлъзване само бе втрило сол в тази рана. Един приятел ми беше казал: „Напуснеш ли веднъж брачното легло, няма връщане назад“. Може би беше прав, защото връщането е съпроводено с купища тежък багаж. Истината не е еднопосочна улица, а за да танцуваш танго, са нужни двама. Двамата с Пам бавно, но неизбежно осмисляхме ставащото. Щяха да минат години, преди да разберем всичко и да сложим край на брака си — първо като непримирими врагове, а впоследствие като добри приятели. Но по онова време аз искрено се надявах, че между нас не всичко е свършило.

Стефани ми беше казала да се наспя хубаво и в седем да бъда в марината на Кий Уест. Аз се възползвах от съвета й в един мотел наблизо — същия, в който предишната година с Пам бяхме прекарали един дълъг уикенд, три блажени дни. Почивахме си, забавлявахме се, разговаряхме… Имаше и малко секс.

Хубави времена бяха…

Спокоен, артистично небрежен, колоритен, бохемски — наречете го, както щете, — Кий Уест определено клонеше наляво от центъра. Основан от пирати във Флорида по времето, когато Маями е бил необитаемо тресавище, градът се намираше в края на верига от ниски островчета. Тропическият му климат беше целогодишно топъл; целогодишно продължаваше и часът на намаленията в баровете. Хората идваха тук да ловят риба, да избягат от ежедневието, да гуляят и да се подмладят. Желанието да си различен беше издигнато в култ. По дяволите, през 80-те Кий Уест дори се бе отделил от Съюза, провъзгласявайки се за Рапанска република, но веднага след това бе обявил капитулация пред Съединените щати и бе поискал милиони долари чуждестранна помощ.