Стив Берри - Офицер и пешка

— Откъде познавате Лейл?

— Бяхме женени петнайсет години.

— А познавате ли Том Оливър?

— Бях му секретарка близо трийсет.

Тя ме покани да вляза; въздухът в къщата й беше непрогледен от тютюнев дим. Нито за миг не пусна пушката от ръцете си; по всичко личеше, че моето присъствие я плашеше. Казах й отново кой съм, за кого работя и какво търсех там. Фамилията й беше различна, затова я попитах:

— С Лейл разведени ли бяхте?

— Отдавна. Вторият ми съпруг почина преди няколко години.

— Лейл искаше да ви открия. Знаете ли защо?

— Какво има в тази раница?

— Секретни материали от Куба с подробности по една операция на име „Офицерска пешка“.

— Две думи, които отдавна не бях чувала.

— По онова време за Оливър ли работехте?

Тя кимна, но продължи да ме оглежда преценяващо. Тази жена очевидно бе прекарала цялата си кариера на държавна служба. Реших да последвам инстинкта си, извадих няколко от докладите, изпратени от Вашингтон до агентите на терен, и й ги показах. Тя им хвърли само бегъл поглед.

— Аз съм ги преписвала на машина.

— Сигурно сте преписвали хиляди неща. С какво сте запомнили точно тези?

— Човек не забравя току-така заговора за убийство на най-великия борец за граждански права в тази страна.

Признанието й ме шокира. Досега всички бяха увъртали и говорили с недомлъвки. Не и тази жена.

— Защо не казахте на някого?

— Защото, когато това се случи, аз самата бях фанатизирана, тесногръда расистка. Мразех всички цветнокожи в страната. Както ги мразеше шефът ми, както ги мразеше и неговият шеф.

Тя погледна отново документите в ръката си.

— Лятото на шейсет и седма беше изпълнено с расови размирици. Толкова хора загинаха. Групите от войнстващи чернокожи се увеличаваха, навсякъде имаше антивоенни протести. Ние вярвахме, че зад всичко това стоят комунистите. Че кой друг? Мартин Лутър Кинг получаваше нареждания директно от Кремъл. Звучеше логично. Защо не? Цялата нация беше обхваната от страх, който днешните хора не разбират. По онова време повечето хора смятаха, че трябва да спрем разпространението на комунизма в Югоизточна Азия. Когато Кинг се обяви публично против войната във Виетнам, това го превърна в още по-голяма заплаха за всички нас. Америка на обикновените бели хора беше в ужас от него. И тогава Хувър реши да го убие. Честно казано, не ми пукаше за него. Да мре, казвах си.

— Но сега сте различна, нали?

— Може би само донякъде. Все още не съм станала войнстващ либерал. Но вече не съм и тесногръд расист. Трийсет години могат да накарат човек да види грешките си. Какво каза самият Кинг? Кривата на Вселената е дълга, но е огъната към справедливостта. И беше прав.

— И въпреки това сте си мълчали.

— А какво можех да направя? — повиши глас тя. — Никой нямаше да ми повярва! Ти си единственият, който разполага с писмени доказателства. Какво ще направиш сега?

— Готова ли сте да съдействате?

— И как по-точно?

— Като потвърдите написаното в тези папки. Както сама казахте, вие сте преписвали някои от тях на машина.

— Да не си адвокат?

— Днес не.

Спомних си какво ми бе казал самият Оливър за дозирането на информацията според нуждите да се знае и как никой освен него не разбирал това.

— А вие откъде знаете точно какво се е случило? Оливър в никакъв случай не ви е посветил в крайната цел.

Жената ми хвърли нервен поглед, доловила недоверчивостта в гласа ми.

— Не, нищо не ми е казвал — отвърна тя.

Това беше озадачаващо.

В този момент чух шум зад гърба си и усетих нечие присъствие.

— Аз й разказах — рече Брус Лейл.

Скочих от стола си.

— Не изглеждаш зле за човек, опечен в кола бомба.

— Посещението ти прекъсна моята операция за отвличане на вниманието — отбеляза Лейл.

— Беше твърде драматична, не мислиш ли?

— Всъщност лично Оливър ми подсказа идеята. Дойде да ме види преди няколко дни. С него никога не сме се разбирали. Той ми каза, че би било жалко, ако колата ми вземе, че гръмне някой ден и аз съм в нея. И тогава си казах: по дяволите, защо не?

— И какъв беше смисълът?

— Привлича внимание, което ще го забави, и ми дава възможност да се скрия от него. — Той помълча, после добави: — И от твоите призовки.

— Аз отивам с него — каза Си. — Том Оливър няма да остави нещата така. Валдес предизвика пожар, който ти дораздуха.

— Радвам се, че си разбрал намека ми — каза Лейл. — Питах се дали ще загрееш.

— Противно на това, което ме нарече, аз не съм някакъв тъп новобранец.