Стив Берри - Офицер и пешка

Седях на задната седалка на стария шевролет импала, превърнат в такси, и отпивах от студения чай, който бях помолил да ми пресилят в пластмасова чаша. Сладката студена течност се стичаше в гърлото ми, разливайки облекчение до всяка клетка на тялото ми. Мислех си за въпросите, които Колийн би искала да зададе на баща си. Защо му бяха дали Двоен орел от 1933-та? Но той така и не го бе осребрил. Беше го пазил трийсет години. И ако Валдес не се бе свързал с него, а Колийн не бе действала през главата му, никой нямаше да знае за това.

Дадох си сметка точно какво си мислеше тя. Валдес бе получил монета като заплащане за свършена работа. Баща й също бе заслужил монета. Знаехме какво бе извършил Валдес срещу това заплащане. Бе вербувал и подтикнал Джеймс Ърл Рей към убийство и бе осигурил присъствието му в Мемфис. Но какво ли бе свършил баща й?

Таксито ме носеше на запад по асфалтовия път, който се виеше през ниви, редуващи се с пиниеви и акациеви горички. Шофьорът мълчеше, което беше добре. Последното нещо, от което имах нужда в този момент, бе някое досадно дрънкало.

В тази си част Флорида не беше толкова равна. Имаше доста хълмове и шосето ту се изкачваше, ту се спускаше. Не се виждаха плажове с палми. Само гори и ниви. Нямах представа с кого отивах да се видя, знаех само, че Брус Лейл държи да предприема това пътуване. Питах се как ли е прекарал живота си със съзнанието, че е участвал в убийството на Мартин Лутър Кинг. Кинг е бил нечий син, съпруг, баща, бил е проповедник, активист, лауреат на Нобелова награда, икона. Той бе променил лицето на Америка, оставил бе отпечатък върху целия свят. Какво ли още щеше да постигне, ако бе останал жив?

Нищо чудно, че Лейл се измъчваше така. Ами Фостър? Дали и той се измъчваше? Или неговото участие беше напълно различно, продиктувано от изцяло егоистични подбуди, за които не искаше никой да разбере? Особено дъщеря му.

Все уместни въпроси.

Таксито навлезе в Старк — град, сгушен насред гората, с население около пет хиляди души. Бензиностанции, ресторанти за бърза закуска, билборди и електрически стълбове. Всичко наоколо напомняше за времената, преди туризмът да се превърне в основен поминък на Флорида. Никакви ярки неонови надписи, никакви небостъргачи — всичко беше малко, спокойно, пригодено за ходене пеша. Адресът, с който разполагах, не говореше нищо нито на мен, нито на шофьора, затова спряхме пред един супермаркет, за да ни упътят. Открихме къщата на няколко километра извън чертите на града, недалече от щатския затвор. Платих и слязох от таксито насред тежкия следобеден задух.

Черен път отвеждаше от шосето през туфи от ниски палми и шубраци на петдесетина метра встрани, до белосана тухлена къща с ръждивочервени капаци на прозорците. Вместо поздрав чух сънливо грачене на врана. Върху пощенската кутия нямаше написано име, само нищо неозначаващ номер. Отворих я и за своя радост открих вътре пликове, адресирани до Сесилия или Си Хийт. Явно бях на вярното място.

Продължих напред по пътеката покрай ниската телена ограда, обрасла в орлов нокът.

Изстрел разцепи въздуха.

В земята до краката ми се заби куршум. Заковах се на място в тревожно очакване.

— Кой си ти? — чу се женски глас.

Аз стоях неподвижно, стиснал в едната си ръка раницата. Погледът ми се спря върху отворения прозорец под навеса на предната веранда.

— Дойдох да разговарям с вас. Брус Лейл ме изпраща.

— Имаш ли име?

— Котън Малоун.

— Върви по пътеката. Бавно. И си дръж ръцете така, че да ги виждам.

Изпълних точно нареждането й, като си мислех, че през последните двайсет и четири часа по мен бяха стреляли повече пъти, отколкото през целия ми предишен живот.

— Вие ли сте Сесилия Хийт?

— Предпочитам Си — каза тя. — Какво търсиш тук?

Приближих се до стъпалата към верандата и видях цевта на пушката, което се подаваше през повдигнатия наполовина прозорец.

— Стой на място!

— Брус Лейл е мъртъв — казах аз.

Отговор нямаше. Затова реших да й кажа всичко докрай.

— Том Оливър го взриви.

Отново мълчание. Но цевта на пушката се прибра навътре. След което в сянката на верандата се появи дребна като врабец жена. Мрежата против комари се затръшна зад гърба й. Беше около седемдесетте, с широка уста, квадратно лице и остри скули, заобиколени от буйна сиво-кестенява коса. Държеше пушката с дулото надолу; лицето и очите й бяха безизразни като изсечени от камък. Аз стоях, огрян от следобедното слънце, и я наблюдавах.