Стив Берри - Офицер и пешка

— Това е нещо напълно различно — посочих аз.

— Как позна? — отвърна Си. — Същите хора. Същите правила. Същото си е. Да не смяташ, че Кинг е единственият, когото са убили?

Запитах се какво ли още знаеше тази жена, но си давах сметка, че сега не му беше нито времето, нито мястото.

— Може ли да хвърля един поглед на тези папки? — попита Лейл.

Не виждах нищо лошо в молбата му, пък и така може би щях да изкопна още информация от него. Подадох му раницата.

— Това е много по-лесно за носене от онова куфарче, което мъкнеше, когато дойде в дома ми — каза той.

— Подарък от ФБР.

— Какво искаш да кажеш?

— Сменихме опаковката, преди да се срещна с Ведърн. Моят придружител от ФБР ми даде раницата.

Видях как в очите на Лейл проблесна тревожна искра. Двамата с бившата му жена се спогледаха.

— Къде съм сбъркал?

— Донеси твоя куфар. Веднага! — каза той на Си. — Побързай.

Той скочи от стола си и грабна една пътна чанта от другия край на стаята. Си изтича нанякъде и след малко се върна с куфар в ръка. Нямах представа какво правят.

— Но какво става?

— Не са ти дали тази раница, за да ти направят услуга. Тя има чип. За да те открият.

Бях виждал такива неща само във филмите и по телевизията.

— Могат ли наистина да го направят?

— Абсолютно. Трябва да се махаме от тук. Може би ще съсипеш всичките ни планове. — Той се обърна към Си. — Какво ще кажеш? Да я оставим тук?

Тя кимна. Лейл разкопча ципа на раницата и извади папките, като ги натъпка в пътната чанта. После запрати раницата в другия край на стаята и каза:

— Да вървим.

Изтичахме през задната врата на къщата и тръгнахме към гаража. Вътре имаше лъскав шевролет пикап. Лейл хвърли пътната чанта и куфара на Си в товарния отсек и тримата се качихме в кабината.

— Ти карай, новобранец! — нареди Лейл.

Забелязах, че Си беше взела пушката със себе си.

Отвън се чу шум от приближаващ автомобил, после скърцане на спирачки. Отвориха се врати и се затръшнаха. Лейл ни даде знак да пазим тишина. Пристъпихме на пръсти към един от прозорците на гаража, откъдето се виждаше предната част на къщата. Двамата мъже от площада — онези, които с Колийн бяхме нокаутирали — бяха там.

— Това са хората на Ведърн — прошепнах аз.

Приклекнахме, за да не ни виждат отвън, без да издаваме звук. Всички врати на гаража бяха затворени. Двамата посетители явно се колебаеха дали да влязат в къщата. Тишината беше пълна и тежеше като олово.

— Знаят, че раницата е още вътре — прошепна Лейл. — Ще я намерят. Можеш да си сигурен в това.

— Това ни дава достатъчно време да изчезнем — казах аз.

— Тук си прав.

Забелязах, че гаражната врата се отваря с електронен механизъм. Което можеше да отнеме доста време. Явно и Лейл обмисляше тази дилема.

— Ще освободим механизма на вратата и тя ще се вдигне бързо нагоре — каза той. — През това време ти запали двигателя и когато вратата се е вдигнала достатъчно, ще се метна при теб. Си…

— Знам — обади се тя. — Ще бъда готова.

Двамата със Си пристъпихме на пръсти до пикапа и аз тихо отворих шофьорската врата.

— Май са решили да влязат в къщата — докладва Лейл от прозореца.

Аз седнах зад волана и Си ми подаде ключовете. Тя свали надолу прозореца откъм своята страна, като при това остави вратата наполовина отворена.

— Влязоха — каза беззвучно Лейл.

После той се премести от прозореца до предницата на пикапа, стъпи на бронята и се пресегна към въжето, провесено от металната релса под тавана, по която се движеше вратата. Всяка гаражна врата има лостче за превключване между автоматично и ръчно отваряне и затваряне при спиране на тока. Той освободи вратата от електрическия механизъм. После слезе от бронята, хвана едната от дръжките на вратата и ме погледна въпросително.

Готов ли си?

Аз кимнах, стиснал в ръка ключа за запалването и с крак върху педала на газта. Той повдигна вратата нагоре. В гаража нахлу дневна светлина. Аз запалих двигателя и преместих десния си крак върху спирачката, поставяйки лоста на автоматичните скорости на преден ход. Лейл скочи в кабината на пикапа и затвори вратата.

— Дай газ, новобранец!

Аз форсирах двигателя, пикапът изхвърча от гаража и по алеята за коли се насочихме към улицата. Подминахме колата на новодошлите и Лейл се дръпна назад в седалката си, за да може Си, която седеше помежду ни, да насочи пушката си навън през прозореца. Тя произведе три изстрела и колата остана без две гуми. Това щеше сериозно да ги забави.