Стив Берри - Офицер и пешка

Колийн изглеждаше все така притеснена. Папките в скута й бяха важни за нея, но не чак толкова, колкото баща й. Тя би се лишила от тях, без да й мигне окото. Трябваше да предприема нещо. Веднага.

Започнах дискретно да оглеждам терена. Откъм нашата страна на балкона имаше общо шест маси. Половината бяха празни. Салонът долу беше пълен, почти всички маси бяха заети. Сервитьорите сновяха във всички посоки. Разговорите се сливаха в монотонно бръмчене. В близкия ляв ъгъл на долния етаж се намираше входът на кухнята; през летящата врата влизаха и излизаха хора с табли в ръце.

Е, добре. Вече знаех кое къде е. Оставаше само един въпрос.

Какво да правя сега.

Цялата ситуация ми изглеждаше нереална.

Седях на маса в ресторант с човека, организирал убийството на Мартин Лутър Кинг. В мен вече нямаше и грам съмнение, че Валдес е този, за когото се представя. Поваленият на Плаза де ла Конститусион Ведърн и мъртвият бивш агент на ФБР в Мелбърн бяха достатъчни като доказателство.

— Не разбирам — казах аз, — защо искаш светът да научи? Минали са трийсет години. Ти сигурно си знаел какво ще предизвикаш с размяната на тези папки срещу монетата.

— Може би е време светът да научи истината. Защо не?

— Която те изобличава като участник в заговор за убийство.

— Как? Моето име не се споменава никъде. Джансън ме нарича „лицето за контакт“ в докладите си. Но дори и да бъда намесен по някакъв начин, аз вече ще бъда в Куба, далече от вашето правосъдие. Допускам, че Кастро ще се зарадва да чуе, че американското правителство не е против политическите убийства. Стойността ми в очите му само ще се повиши. Американците винаги сте страдали от лицемерие. Чувал ли си за операция „Нортудс“?

Поклатих глава.

— Това става през шейсет и втора, след случилото се в Залива на прасетата. Сценарият бил ЦРУ тайно да подкрепи терористични действия, насочени срещу Съединените щати, а впоследствие да обвини Куба като оправдание за обявяване на война на Кастро. Военните много харесали идеята. Също и ЦРУ. Ставало дума за бомбени атентати и отвличания на самолети. Много американски граждани щели да загинат. Президентът Кенеди отхвърлил идеята, което било мъдър ход от негова страна. Аз вече бях уведомил Кастро какво му готвят.

— Разбирам защо в ЦРУ не са били доволни от теб.

— Това просто доказва, че САЩ нямат право да говорят за морално превъзходство. А също и че вашето правителство в параноята и отчаянието си е било способно на всичко. Включително да ликвидира борец за граждански права.

— Не е било правителството, а шепа фанатици, злоупотребили с дадената им власт.

Видях как Валдес се размърда нервно на стола си. Колийн също. Положението беше крайно деликатно. Не бях в състояние нищо да направя за Колийн, но можех да подразня Валдес. Извадих калъфчето с монетата от джоба си и го поставих на масата.

— Колко струва? — попитах го аз. — Осем милиона? Десет?

— Поне — отвърна Валдес. — Има купувачи, готови да дадат всичко за честта да притежават последната известна бройка извън музеите.

— Но ти не беше очаквал Оливър да е още в играта, нали?

— Глупакът аз, предполагах, че с времето всичко е потънало в забрава. Само шепа хора знаеха за провеждането на операцията. Казвали са ми, че архивите по операцията са били унищожени след смъртта на Хувър.

— От което стойността на твоите папки само е нараснала — посочих аз.

— Щастливо съвпадение.

Не толкова щастливо за него обаче бе обстоятелството, че нашето правителство вече имаше техническата възможност да подслушва международни разговори.

— Слава богу, поне с Оливър може още да се преговаря.

Валдес се ухили.

— По-скоро няма избор. Аз като че ли останах единственият, с когото може да работи по такива въпроси.

— Дай му монетата, Малоун — каза Колийн. — Не желая да променям света. Не желая да пренаписвам историята. Искам само да знам с какво баща ми си е заслужил да притежава Двоен орел.

Видях сервитьорката да се задава от далечния край на балкона, вдигнала високо овален поднос с нашия обяд. Момичето зави към нас и се спря от дясната ми страна, за да разгъне дървен статив, върху който внимателно постави подноса. Тъкмо посегна да сервира, когато аз се извъртях настрани, скочих от стола, грабнах монетата с една ръка, а с другата вдигнах подноса високо във въздуха и го захлупих върху лицето на Валдес, обливайки го с разнообразно меню от горещи кубински ястия. Той залитна назад.