Стив Берри - Офицер и пешка

— Ведърн беше тук, за да прибере Брус Лейл.

— Знам и ако това се бе случило, щях да ги застрелям и двамата. Но за моя радост, се появихте вие, което разкри пред мен нови възможности.

— Оливър има проблем със собствените си хора — отбелязах аз.

— Който отдавна е трябвало да реши, ако ме питаш.

Валдес поиска маса за трима. Беше късен следобед, обедната тълпа отдавна се беше разотишла, но заведението оставаше сравнително оживено. Двамата мъже, които ни бяха издебнали, стояха наблизо, скрили оръжията под ризите си. Ако предприемехме нещо, щяхме да изложим на опасност не само себе си, а и всички присъстващи, затова реших да седя мирно. Като си спомня сега, не спирам да се учудвам на търпението си през онзи ден, особено предвид липсата ми на опит и равнището на заплаха.

Отведоха ни до маса на горния етаж. Валдес нареди на хората си да останат долу, като държат изходите под наблюдение. Интериорът на ресторанта беше издържан в добре премерен испански стил, с преобладаващо яркожълто и синьо, а големите кашпи с папрати и вечнозелени растения му придаваха вид на лятна градина, който се допълваше от огромния оберлихт високо в центъра на тавана.

Основният салон беше оформен като вътрешен двор на някогашен хан, с балкон, заобикалящ централно пространство с работещ фонтан в средата. Нашата маса беше на балкона, близо до парапета и с изглед към фонтана.

— Трябва да си призная — каза Валдес, — че никога не съм обядвал тук. Но съм посещавал „Колумбия“ в Тампа, правят доста добра имитация на кубинска кухня.

— Какво искаш? — попита го Колийн.

— Защо тази враждебност? — отвърна той. — Би трябвало да си ми благодарна. Отвън сигурно вече гъмжи от полиция. Един прострелян агент на ФБР няма как да не привлече внимание.

— Мъртъв ли е? — попитах аз.

— Искрено се надявам да е. Така искаше Оливър. Той и Ведърн не бяха кой знае какви приятели.

— Оливър винаги ли е толкова безразсъден?

— В момента е по-отчаян от обикновено. Има интерес да ограничи щетите. Мислеше да го направи още в Стюарт, но вие успяхте да се измъкнете. Онази конфронтация на пристана не беше ли с твои хора, които се опитваха да те спрат?

— По-скоро с мои хора, които не бяха изпълнили ангажимента си.

Той се изсмя гърлено.

— Това съм склонен да го разбера, амиго.

Очевидно Стефани Нел не бе видяла Валдес.

— Убийството е тежко престъпление — отбеляза Колийн.

— Съгласен съм. Затова Оливър разчиташе на мен. Аз лично бих подходил другояче, но в случая трябваше да се съобразя с желанието му. С него имаме общ проблем. — Той отново посочи с пръст към нас. — Вие двамата. Надявам се да достигнем до някакво разбирателство и да сложим край на това.

До масата се приближи сервитьорка и остави три менюта, обещавайки да се върне веднага.

— Подслушвах разговора ви на площада — каза Валдес. — И двамата сте чели папките, а монетата ми е у теб, Малоун, така че нека да обядваме и в това време аз ще отговоря на всички въпроси на госпожа Пери, които Ведърн избягваше. Онези за баща й. Аз не страдам от празноти в знанията като Ведърн. Все пак бях там през шейсет и осма. След това ти ще ми дадеш монетата и приключваме.

Сервитьорката се върна.

— Ако не възразявате — каза Валдес, — аз ще поръчам за всички ни.

Той прегледа менюто и поръча няколко различни ястия, като за всяко от тях сервитьорката го уверяваше, че е отличен избор. Двамата с Колийн седяхме и се споглеждахме, оценявайки ситуацията всеки от своята гледна точка. Тя изглеждаше заинтригувана от онова, което й предстоеше да научи, докато аз се притеснявах по-скоро как ще се измъкнем цели от тук, за предпочитане с папките и с монетата.

Валдес посочи раницата, която Колийн бе сложила в скута си.

— Тези снимки са единственото, с което разполагам.

— Откъде се сдоби с всичко това?

— Джансън винаги си е бил мърляч. Доверяваше ми се много повече, отколкото бе редно. По онова време двамата с него бяхме станали доста близки.

— И ти си се възползвал изцяло.

— В природата ми е. И Джансън трябваше да го има предвид. — Той отново посочи раницата. — Разбира се, не обичам да ме мамят.

— Доста усилия си положил, за да си гарантираш изпълнението на тази сделка — казах аз. — Явно си закъсал за пари.

— В момента имам известни затруднения. Затова толкова се зарадвах да науча, когато се обадих на Фостър, че монетата е още у него.

— А как реагира Кастро, когато му даде другата?

— Беше доста доволен.