Стив Берри - Офицер и пешка

— Но защо му е трябвало да се признава за виновен? — попитах аз. — Защо просто не ги е натопил?

— Никой не знае. На делото е можел да представи желязна защита. Пълна липса на мотив. Не е оставил отпечатъци. Липсва балистична експертиза, която да докаже, че пушката му е използвана при убийството.

Нещо повече: от ФБР я простреляли за точност и установили, че бие винаги вляво и надолу от мишената. Рей не е бил снайперист и почти нищо не разбираше от оръжия. Единственият свидетел, който го е видял на местопрестъплението, в момента на убийството бил мъртвопиян и едва години по-късно го разпознал със сигурност. Това дело било мечтата на всеки адвокат.

Ведърн отново насочи показалец в лицето ми.

— След като ФБР публично идентифицирало Рей като извършителя — около две седмици след убийството, — Хувър задължил Бюрото да се концентрира само върху него и никой друг. Чел съм всичките му указания по случая. Агентите на терен получили заповед да се спрат на Рей. Да не се занимават с никакви конспирации.

Аз знаех нещо, което този човек не знаеше.

— Непосредствено преди делото му пуснали мухата, че ако Джордж Уолъс бъде избран за президент, ще го помилва. Рей бил ревностен поддръжник на Уолъс и вярвал в него. Затова се навил да се признае за виновен.

Забелязах, че това е новина за Ведърн.

— Да, звучи логично — каза той.

— Три дни по-късно обаче — продължих аз — нарцисистът у него надделял и той оттеглил показанията си. Дал си сметка, че вече е знаменитост. Всички искали да чуят какво имал да каже. И той проговорил. И говорил. И говорил. Толкова, че в един момент никой освен любителите на конспиративни теории, търсещи евтина слава, не го слушал. Той бил перфектната димна завеса.

— Точно така — отвърна Ведърн. — А през изминалите десетилетия в теории около убийството на Мартин Лутър Кинг са били намесвани мафията, расистите, Ку-клукс-клан, комунистите, профсъюзите, военните, левицата, правителството, както и мемфиската полиция. Бас държа обаче, че папките, които получихте от Валдес, са нещо напълно различно.

Тонът му бе станал сериозен и аз си казах, че опитът да водим разумен разговор отива към края си. Думите му преследваха някаква цел.

Той посочи с пръст Колийн.

— Искам ги. Веднага.

Този човек определено не ми харесваше. Но знаех, че трябва да запазя самообладание.

— Ситуацията може да ескалира още — каза Ведърн. — Когато яхтата потъна, ние все още си мислехме, че можем да ограничим последиците. Но Стефани Нел успя да намери човек, който да раздуха отново проблема.

— Приемам това като комплимент — казах аз.

— Недей. Но можеш да изкупиш греха си. Дай ми тези папки и монетата и си тръгвай. Мисията изпълнена.

— Без тях нямате доказателства за нищо — напомни Колийн.

— Именно. Ти чу ли какво ти казах? Това трябва да приключи.

— Не работя за теб — заявих аз.

— Давам си сметка за това обстоятелство. Виж. Разбирам. Том Оливър отдавна е проблем за нас. Той е от старата школа, издигнал се е от редови агент до заместник-директор. Като в хода на кариерата си е ръководел много от нашите отдели. КОНТРАПРО е просто един от проектите, за които е отговарял. Оливър има много приятели в Бюрото, които му дължат услуги. Той още си представя ФБР като в доброто старо време на Хувър, когато са можели да правят каквото си искат. И макар и пенсионер, има приятели на високи постове, все такива, от които министърът на правосъдието иска да се отърве. Ние също искаме тези хора да се махнат. Но предпочитаме сами да си почистим къщата.

— Както лисицата чисти курника, а? — подхвърлих аз.

— Ние не сме чак толкова лоши хора — каза Ведърн. — Повечето от нас си вършим добре работата.

— Но сте знаели през цялото време за „Офицерска пешка“.

— Аз не знам почти нищо по въпроса и нямам никакви доказателства.

— Напротив, знаеш — отбелязах аз и посочих раницата.

— Тези папки, както и Хуан Лопес Валдес, трябваше да си стоят в Куба.

— И двамата сме ги чели — напомних му.

— И какво от това? Вие ще сте поредните две откачалки, развиващи смахнати теории без грам доказателства.

— Искам да знам повече за тези шпиони на ФБР — каза Колийн.

Тя неизменно се връщаше на темата. Като ловно куче на следата.

— Казах ти всичко, което знам — отвърна Ведърн. — Не се опитвам да те пързалям. Откровен съм с теб. Документи по въпроса отдавна няма.

— Ще трябва да…

Изведнъж Ведърн се люшна напред. Странно. После тялото му се разтресе. На лицето му се изписа първо объркване, после болка и накрая страх. Върху дясното му рамо се появи малка дупчица, от която потече тъмна струйка кръв.