Стив Берри - Офицер и пешка

Разбрах какво се опитва да направи. Същото, което правех и аз, за да пречупя някой свидетел. Фронталната атака рядко върши работа, защото разкрива твърде бързо картите ти пред противника. Партизанската война върши повече работа. Правиш му една обсада с въпроси. Отначало задаваш лесните. После дружелюбните. Отвличаш вниманието му. Добавяш заядливи празни приказки, за да го разсееш. И едва в последната минута, когато е свалил гарда, го питаш за онова, което наистина искаш да знаеш.

— Кинг нарича Сейнт Огъстин най-дивото селище, което някога е посещавал — каза Ведърн. — А е видял какво ли не! Размирици. Замеряне с камъни и тухли. Побоища. Обиди. И все пак по-кипящо от насилие място не бил виждал.

По отношение на гражданските права Сейнт Огъстин имаше тежко минало. Странно, като се имаше предвид колко този град се гордееше с историята си. Това водеше началото си от 1963 г., когато трима чернокожи борци за расова интеграция били жестоко пребити на митинг на ККК. На единия от тях — зъболекар — нарочно му строшили китките. Последвалите протестни шествия бързо прераснали в размирици, в които се включили гневни бели мъже. Андрю Йънг бил пребит, докато полицията гледала безучастно. Къщата край плажа, която Кинг наел за свой местен щаб, била опожарена. Емоциите били стигнали до точката на кипене. И всички си давали сметка за залога.

Кинг съзнателно бил избрал Сейнт Огъстин като мястото, от което да напомни на Америка за нуждата от приемане на закон за гражданските права, който през лятото на 1964 г. бил затлачен с процедурни хватки в Сената. Сенатори от южните щати — всичките бели расисти — си били поставили за цел законопроектът никога да не мине. И Кинг решил да заяви позициите си именно тук. Той смятал, че само с протести може да се излезе от патовата ситуация, а неговите приемали най-различни форми. От обичайните окупационни стачки в закусвалните за бели до организирани нахлувания на групи чернокожи в плажните зони, където се смесвали с останалите летовници. Когато Кинг се опитал да се нахрани в ресторанта на мотел „Монсън“, там отказали да го обслужат и се озовал в ареста. Няколко дни по-късно се провела вече печално известната „плуваща стачка“, когато собственикът на хотела излял киселина в басейна. Седмици наред продължили нападенията и побоите срещу невинни жертви.

Репортажите за тези събития обиколили света. И променили хорските нагласи. Двайсет и четири часа след „плуващата стачка“ продължаващата вече осемдесет и три дни процедурна блокада била преодоляна и Сенатът приел Закона за гражданските права от 1964 г., а Линдън Джонсън го подписал. За да изпробват силата на новия закон, Андрю Йънг и още няколко души отишли отново в мотел „Монсън“ и поискали обяд. Притесненият сервитьор ги отвел до една маса и им сервирал храната без инциденти. Но по-късно вечерта ресторантът бил опожарен като предупреждение към всички останали заведения, на които би хрумнало да спазят закона.

Ведърн беше прав. На това място се бяха случили много неща. Но аз забелязах, че на Плаза де ла Конститусион все още се виждаше едно голямо противоречие. Най-големият паметник на площада беше огромен варовиков обелиск, увенчан с чугунени гюлета, издигнат в памет на загиналите от страната на Конфедерацията. На мен лично той ми приличаше на гигантски среден пръст. Същевременно нищо не напомняше за случилото се на това място през лятото на 1964 г. Едва през 2011 г. най-после бяха издигнали паметник на борците за граждански права — срещу някогашния супермаркет „Улуъртс“, където четирима чернокожи младежи били арестувани и прекарали шест месеца в затвора само защото се били опитали да си поръчат по един хамбургер и кока-кола. Естествено, беше се наложило да променят устройствените правилници на града, за да бъде построен този паметник, тъй като по някаква необяснима прищявка на властите било забранено да се увековечават събития, настъпили след 1821 г.

— А баща ми? — попита Колийн. — Кажи ми какво знаеш за него.

Ведърн посочи с пръст монетата, която още стисках в ръка.

— Всъщност се надявах ти да ми кажеш нещо.

Тя не отговори. Аз пъхнах монетата обратно в джоба.

— Кажи ни какво знаеш.

— Питаш ме дали е шпионирал за нас? ФБР имаше информатори навсякъде: в Прогресивното работническо движение, в Конгреса за расово равенство, в Координационния студентски комитет против насилието. По този начин много вътрешна информация стигаше до бюрото на Хувър. Мога да ти кажа само, че не съм срещал името на баща ти. Всъщност на бял свят не е излязло нищо, свързано с „Офицерска пешка“, ако не броим изнудванията на Валдес. — Той посочи с пръст раницата. — До този момент. Взех участие и в двете разследвания на Конгреса във връзка с убийството на Кинг. Аз съм признатият експерт на Бюрото по този въпрос, така че би трябвало да знам.