Стив Берри - Офицер и пешка

— Страната беше различна тогава. Обществото подкрепяше ФБР. Хората обичаха Хувър. Той беше техният герой. Правоохранителните органи се ползваха с уважение, каквото днес липсва.

— Благодарение на хора като Джей Едгар Хувър, който определено има големи заслуги, за да бъде убита вярата на хората в полицията.

— Още веднъж не мога да не се съглася с тези изводи. Хувър изгради една империя. Работеше подмолно и прикриваше действията си зад един напълно изкуствен публичен образ, който сам, с големи усилия си бе изградил. Но сте прав, той беше обявил война на гражданските свободи и за лош късмет на Мартин Лутър Кинг, неговото движение се появи по времето, когато Хувър беше в зенита си.

Гневът ми нарастваше. Този човек нямаше право да чете морал. Покаял се грешник, а? Познавах такива като него. Доброволци на държавна служба. Самоназначили се бранители на държавността, с техните безупречни костюми и късо подстригани коси, обсебени от схващания и ценности, в името на които бяха готови да оправдаят всичко, демагози, говорещи онова, което искаш да чуеш, докато същевременно ти забиваха нож в гърба.

— Вие отлично сте знаели, че Кинг няма нищо общо с комунизма, и въпреки това сте се опитали да го унищожите.

— Опитахме се да унищожим много хора. Но отношенията между Хувър и Кинг бяха нещо различно. Кинг бе имал дързостта открито да постави под съмнение политиката на ФБР в сферата на човешките права. Беше заявил, че в Бюрото няма чернокожи агенти и при воденето на разследвания вземаме страната на Юга. Между другото, беше прав и по двата пункта. Хувър бе забранил наемането на чернокожи, а освен това угаждахме на полицейските служби от южните щати. Без добри отношения с местните полицейски участъци просто не бихме могли да си вършим работата. А онези полицаи южняци ненавиждаха Кинг и всичко, което олицетворяваше. Когато се наложи да избираме между разни протестиращи за човешки права и полицията, това не беше никакъв избор.

С какво удоволствие бих му сритал задника на тоя старец! И точно това възнамерявах да сторя. Вече не ми пукаше от нищо. Само че присъствието на Фостър и семейство Пери усложняваше донякъде нещата. Затова реших да подържа още малко въдицата пред устата му, докато той се чудеше дали да налапа стръвта.

— През шейсет и четвърта Кинг отново нападна Хувър по комунистическа линия — каза Оливър. — Точните му думи бяха, че в Движението за граждански права има толкова комунисти, колкото и ескимоси във Флорида. И тогава Хувър свика онази своя паметна пресконференция, на която нарече Кинг най-изпечения лъжец в историята. От този момент нататък двамата бяха в състояние на война. А аз получих недвусмислени указания: да унищожа Кинг.

— А каква беше ролята ви в КОНТРАПРО?

— Тогава отговарях за вътрешното разузнаване. Ръководех целия контраразузнавателен апарат, пряко подчинен на Хувър. А след смъртта му ръководех неговото демонтиране.

Поне можех да съм сигурен, че разговарях с най-голямата клечка.

— Само че не е изцяло демонтиран, нали така?

— Зависи. Ако питате дали е актуален и действащ, не е. Това го няма вече. Времената са други. Но що се отнася до заплахите от миналото… ние сме длъжни да си отваряме очите.

Посочих с ръка куфарчето.

— Като например това там вътре?

— Искрено вярвах, че Хуан Лопес Валдес е мъртъв. Нищо не се бе чувало за него вече над двайсет години. А се оказа, че не само бил жив, ами и отишъл до Драй Тортугас, за да се срещне с дъщерята на Бенджамин Фостър и да й донесе документи, които отдавна не би трябвало да съществуват. Убеден съм, че нищо добро няма да излезе, ако хората видят какво има в това куфарче.

— Значи е добре, че се появих аз и определено прецаках всичко.

— Бих казал, че присъствието ви е в известен смисъл благоприятно.

— Но и донякъде досадно, а?

Той се изсмя.

— О, да. Джансън иска да ви убие.

— Нека се опита.

— Ти си интересна личност, млади човече. Бил си офицер във военноморския флот. После пилот-изтребител. Завършил си право. Работил си като адвокат във Военния съд. Сега си специален агент на Министерството на правосъдието, каквото и да значи това. А още нямаш навършени трийсет години.

— Ще си отпечатвам официална автобиография. Искате ли да ми станете поръчител?

Усещах, че думите ми стигат до него. Той беше свикнал да дава заповеди на хора, които излизаха заднешком от стаята му с поклони и отиваха да ги изпълняват. Но от мен бе чул и две думи, които не бе искал да чуе.