19 юли 1967 г.
Федерално бюро за разследване
Отдел С — Вътрешна сигурност
До: завеждащия КРП
Лично! Строго секретно
В отговор на конкретното ви запитване: ГОЛТ е на четирийсет и една години, слаб, със светла кожа, гладко избръснат, с черна, леко посивяла отстрани на бакенбардите коса, заресана назад с брилянтин. От затвора в щата Мисури получихме психиатричния му картон. В него се казва, че ГОЛТ не е психичноболен, но бил твърде „сложна личност“ със социопатични наклонности, краен невротик, може би и патологичен лъжец. Коефициент на интелигентност 106. Страда от страхова невроза без видими причини и ясно изразен обсесивно-компулсивен страх за здравето си, граничещ с хипохондрия. Описан е като вглъбен в себе си интроверт, избягващ погледите на околните. Престъпник рецидивист, многократно осъждан за грабеж с взлом и въоръжен грабеж, излежал общо 13 години лишаване от свобода в четири различни затвора. Нашето лице за контакт казва, че много рядко давал бакшиш на сервитьори, никога не се смеел и изпитвал параноичен страх от полицията (което е разбираемо предвид факта, че е беглец). Според личното му досие е роден в Олтън, щата Илиной, в католическо семейство и е израснал в Юинг, Мисури, по време на Депресията. Основен мотивиращ фактор за него в момента са парите. Не членува в никакви радикални групи, но е почитател на нацистите и би желал да види Америка без негри и евреи. Личният му девиз е: „Никога не допускай лявата ръка да знае какво прави дясната“.
Вдигнах поглед от четивото си.
И двата доклада носеха подписа на Джеймс Джансън, САД.
Специален агент по делото.
Всички документи и в трите папки, съдържащи се в куфарчето, бяха снимки. Не фотокопия. Истински снимки върху фотографска хартия. Което беше логично. През втората половина на 60-те вече е имало фотокопирни машини, но са били редки. Дубликати от документи се правели по-лесно с индиго.
— Както изглежда, Валдес е преснимал архива на Джансън — казах аз на Колийн.
Страниците изглеждаха подредени хронологично. Бяха доклади до висшестоящи лица в йерархията на ФБР. Знаех, че Бюрото се е славело с педантичното водене на документацията си, особено по онова време, докато Хувър още е бил директор. Тогава всичко се е записвало черно на бяло. Разбира се, това е било преди „Уотъргейт“ и комисията „Чърч“, по времето, когато едва ли някой си е представял, че тези документи ще станат публично достояние.
Измъкнахме нова страница от папката.
25 октомври 1967 г.
Федерално бюро за разследване
Отдел С — Вътрешна сигурност
До: завеждащия КРП
Лично! Строго секретно
След шест седмици моята оценка е, че ГОЛТ превъзхожда останалите трима кандидати, които проучваме в момента. Вписва се почти перфектно в психологическия профил, който търсим. В разговорите си с нашето лице за контакт, той разкрива изгарящо желание да стане по-добър, от него да излезе нещо. Както и с останалите трима кандидати, получихме одобрение за симулирано изпитание на терен. Нашето лице за контакт му е обещало пари и документи за пътуване, ако ГОЛТ пренесе тайно два пакета през канадската граница до Детройт. Смятаме това за нискорискова операция. Ако се провали, ще бъде заловен, разпознат като беглец от закона и върнат в затвора. Нашето участие не може по никакъв начин да бъде разкрито, защото той не знае нищо за лицето в контакт с него. В пакетите, които му дадохме да пренесе, се съдържаха незаконни фармацевтични субстанции. ГОЛТ успешно се справи и с двете задачи, като демонстрира забележително присъствие на духа и упоритост под натиск.
Въз основа на тези успехи ГОЛТ бил питан дали би желал да прави още контрабандни курсове от Мексико към Съединените щати. Съгласил се е, при условие че получава достатъчно пари. Била договорена сумата от 5000 долара и ГОЛТ отпътувал от Монреал за Алабама, където получил допълнителна сума пари, за да купи бял мустанг купе с две врати и регистрационни номера от щата Алабама. Отпуснати му били и средства за храна и други нужди. Поискал и му бил даден револвер, но при условие че го държи в колата.
На 19 октомври ГОЛТ потеглил с колата за Мексико. Озовал се в Пуерто Валярта. Там запълвал времето си с различни занимания. Купил си фотоапарат и започнал да снима една местна проститутка на име МАНУЕЛА, като вероятно възнамерявал да произвежда и продава порнографски снимки. Ние му позволихме да се развлича по този начин, защото това му запълва времето. Междувременно той се влюбил в МАНУЕЛА, която получава пари от нашето лице за контакт, за да прави компания на ГОЛТ. От нея научихме, че сексуалните му контакти с жени били повърхностни и мимолетни. Освен това обичал да чете шпионски романи, особено Иън Флеминг. Изживявал се като „човек на действието“.
Читать дальше