Стив Берри - Офицер и пешка

— Левисън бе призован да даде показания пред Сенатската комисия по вътрешна сигурност — каза Оливър. — Част от показанията му са класифицирани до ден-днешен.

— И какво общо има това с ланшния сняг?

Това ме питаше майка ми всеки път, когато се опитвах да я лъжа.

— Имаше сериозна загриженост, че Левисън може да се опита да манипулира Кинг с цел предизвикване на повсеместни граждански размирици — обясни Оливър. — Това беше стандартна практика в комунистическите организации от онова време. Целта им беше да съсипят тази страна. Кинг също беше в нашия списък на подозрителните лица. Такива, които да бъдат задържани при обявяване на извънредно положение.

— Кинг никога не е бил комунист.

— Това няма как да го знаем.

— Напротив. Знаем го. Използвали сте тези идиотщини като повод да подслушвате не само Левисън и Кинг, ами и безброй други хора. И тъжното е, че дори братята Кенеди и Линдън Джонсън са допуснали това да се случи. И тримата много са обичали да надничат в личния живот на хората, включително на Кинг. И нито един от тях не е казал на Хувър да престане. Всичките сте били луди за връзване.

— Лесно е да се говори, ползвайки наготово спечеленото от нашата бдителност.

Започваше да ми писва.

— Стенли Левисън е бил прогресивен либерал, който е смятал, че чернокожите в тази страна са системно прецаквани. Което, между другото, е било точно така. Той е отстоявал вярванията си и е помагал на човека, застанал начело на съпротивата, да си върши работата. А Джей Едгар Хувър е мразел Кинг и всичко, свързано с него. Това са фактите. Така че Левисън е станал обект на следене. Нещата са пределно прости. Съгласен съм, времето е било различно, а с него и ценностите. Но това не оправдава извършеното от вас.

Този тип ми лазеше по нервите.

— Чувал съм много пъти подобни критики. Те не ме засягат. Ние си вършехме работата. Не чувствам нужда да се извинявам.

Спомних си нещо, което бях чел някога.

— Един вътрешен доклад на ФБР, доколкото знам, от шейсет и трета, стига до извода, че Движението за граждански права не се контролира от комунисти. Чел съм части от него. Хувър отказва да го приеме, така че неговият автор променя заключителната част, като предлага „Християнски лидери“ да стане обект на следене от КОНТРАПРО.

— Аз бях авторът на този доклад. Хувър беше напорист, блестящ, с огромно самочувствие, наперен като петел и напълно аморален — продължи Оливър. — Съгласен съм, че той институционализира тоталитаризма във ФБР. Упражняваше пълен контрол върху всичко. Много години бях свидетел на този контрол. В известен смисъл това беше нещо добро.

Трудно ми бе да си представя в кой точно.

— Президенти, конгресмени, членове на кабинета. Всички те смятаха ФБР за своя лична полиция, която могат да използват срещу враговете си. Само че ние бяхме всичко друго, но не и това. Партийните пристрастия бяха строго забранени. Хувър полагаше големи усилия да ни държи извън политиката. И тогава, и сега ние сме разследваща служба, а не полиция. Разликата е голяма.

— Което не е попречило на самия Хувър да ползва агентите си като полицаи.

— Има нещо вярно в това. Работехме във вакуум, извън контрола както на изпълнителната, така и на законодателната власт. Това не беше по замисъл, просто така се бяха сложили нещата с времето, благодарение на дълголетието на Хувър и на репутацията, която си бе създал като човек, нямащ нужда да бъде наставляван.

— Голяма грешка.

— Да. Така е. Като погледнеш назад, нещата винаги изглеждат ясни.

— Стига да не гледаш през филтър.

— Да. И това е вярно. Хувър придоби опасна самостоятелност. Никой от нас не смееше да оспори решенията му. И с основание. Той бе успял да убеди Конгреса, че ФБР трябва да бъде освободено от задължението да спазва законите за държавния служител. Бъдещето на който и да било агент зависеше изцяло от неговото благоволение. Да изрази несъгласие с Хувър беше най-грубата грешка, която някой от нас би могъл да направи. Повярвайте ми, знам го от опит.

— И затова ли пренаписахте доклада?

— Да. Иначе кариерата ми щеше да приключи. Хувър смяташе Кинг за неморален лъжлив лицемер. Мразеше го. Следователно всички останали във ФБР бяха длъжни също да го мразят. Знаех какво искаше да чуе. Веднъж зададена от Хувър, една политика не подлежеше на промяна. Или му играеш по свирката, или си пътник. Изборът е твой. И аз направих своя избор.

— Тази история с „изпълнявах заповеди“ бе изхвърлена на боклука още в Нюрнберг.