Стив Берри - Офицер и пешка

Той посегна към масичката, където имаше и чаша с питие, разклати бистрата течност в нея и я пресуши на малки глътки.

— Семейството на съпругата ми притежава тази къща от поколения.

Вече усещах, че от този човек ще чуя само лъжи. Всяко негово движение беше отмерено, спокойно и решително. Целта му беше да изцеди от мен много повече информация, отколкото бе готов да ми даде. Както се досетих, основният предмет на интереса му беше Стефани Нел. Човекът знаеше за нея, но не достатъчно. И явно си беше казал: защо да не прибера новия, да му завра пистолет в лицето, да го довлека в тази абсурдна имитация на библиотека и да го накарам да пропее?

Да бе. Късмет ти желая. По-скоро бих се пробвал при алигаторите.

Вратата на кабинета се отвори и на прага се появи Джансън.

— Тук са.

Оливър кимна.

— Парти ли ще си правим? — попитах аз.

Той се ухили, вероятно още разчитайки да ме сплаши.

— Не

Джансън постави куфарчето на пода на метър-два от мястото, където седях. Отгоре сложи Двойния орел с найлоновото му калъфче. На тази монета явно й беше писано да си сменя собствениците. После отново излезе, затваряйки вратата след себе си.

— Добре е дресиран — казах аз. — Сам ли го направихте, или го пратихте в кучешко училище?

— Винаги ли се държите толкова непочтително?

— Само с онези, които са ми наистина симпатични.

— Новите ви приятели са пристигнали — каза Оливър, без да обръща внимание на шегите ми. — Фостър, дъщеря му и съпругът й.

Радвах се да го чуя. Преподобният ми дължеше обяснение.

— Сключихте сделка с Фостър, нали? — попитах аз. — За да се докопате до куфарчето и монетата?

— Преподобният Фостър осъзнава сериозността на ситуацията. Той иска това да не се разчува, както и аз. Надявам се да постигнем разбирателство и да приключим въпроса бързо и дискретно.

— Папките са у вас, следователно и двамата с Фостър трябва да сте доволни. Монетата също е у вас, следователно и Валдес трябва да е доволен. А какво ще предложите на Стефани Нел, за да е и тя доволна?

Оливър остави чашата си на масичката и продължи да пафка с лулата.

— Без папките и Валдес тя не разполага с нищо, освен непотвърдени слухове. Опитвам се да запазя нещата, както са, без да предприемам по-драстични мерки.

— Които само ще привлекат внимание. По-добре да говорим като идиоти за неща, които не можем да докажем.

— Нещо такова.

— Подслушвахте ли къщата до езерото?

— За какво? Нямаше нужда.

— Защото мъжът, който дойде в гробището, е вашето куче птичар?

— Някога работеше за мен, ако това имате предвид.

Фостър не желаеше Колийн да види папките в това куфарче. Затова се бе възползвал от ситуацията, за да преобърне наопаки постигнатото до момента от нея, позволявайки на Джансън да бъде отведен право при папките. Но защо просто не ги бе унищожил лично? Защо му бе нужно да намесва Джансън? Само един отговор звучеше логично. Този човек искаше първо да ги види.

— Какво е „Офицерска пешка“?

— Каква част от папките успяхте да прочетете?

— Достатъчно — отвърнах аз, опитвайки се да обърна ситуацията в своя полза.

— Операцията е засекретена. Но беше много важна за националната сигурност.

— Това ли била работата? Загрижен сте за родината. Само че това вече не ви засяга. Вие сте пенсионер.

— Родината ми винаги ще ме засяга. Постъпих в Бюрото през петдесет и девета, по времето, когато най-големите заплахи за нас бяха Съветският съюз и комунизмът.

— И колко комунисти разконспирирахте? Няма значение. Знам отговора. Недостатъчно, за да се биете в гърдите. — Замълчах, после добавих: — Ако изобщо е имало такива.

— Вие представа си нямате пред какво бяхме изправени.

— Всъщност имам. Мога да чета. Заплахата от комунистическа инфилтрация е била пълна глупост, използвана от такива като вас, за да си запазят местенцето и да подхранват собствената си параноя. ЦРУ, което всъщност е службата, бореща се с комунизма, преценява, че Кинг не представлява каквато и да било заплаха за Съединените щати. Но ФБР решава друго. Вие наистина ли смятахте, че Съветският съюз стои зад движенията за граждански права? Че се опитва да ни подкопае отвътре?

— Стенли Левисън беше член на Комунистическата партия.

Името ми беше познато. Близък приятел и довереник на Мартин Лутър Кинг, Левисън беше бял нюйоркски адвокат, помагал на Кинг в съставянето на най-знаменитите му речи и в организирането на събития. Освен това бе участвал в събиране на средства за „Християнски лидери“. Вярно, беше исторически доказано, че някога Левисън е членувал в Комунистическата партия, но човекът бе прекъснал всякакви връзки с нея много преди да се свърже с Кинг.