Стив Берри - Офицер и пешка

— Вие сте говорили със Стефани Нел.

— Тя дойде вчера да ме види. Очевидно знаеше, че Валдес се е свързал с мен. Знаеше за сделката на Колийн, за монетата и за папките. От нея всъщност разбрах какви ги е свършила Колийн. Разправи ми и за вас. Нямах избор, освен да се намеся.

Всичко това беше твърде смущаващо, тъй като новата ми шефка не си бе направила труда да го сподели с мен. Вместо това ме бе свързала с някакъв бивш агент на ФБР, който се опитваше да ме убие.

— Тук съм заради Колийн — каза Фостър. — А също и защото искам тези папки да бъдат унищожени. Не се обиждайте, Малоун, но се надявах да не успеете и всичко това да остане на дъното на океана.

— Съжалявам, че ви разочаровах. А сега бихте ли ми казали какво ви е обяснила Стефани?

Замълчах, после добавих:

— Особено след като сте решили да ми се доверите и така нататък.

Той усети сарказма ми.

— Струва ми се, че тя има неприятности с ФБР. Което е разбираемо. Спомням си времето, когато това беше най-корумпираната организация в Съединените щати. При Хувър ФБР редовно шпионираше всички американски граждани, нарушаваше личната ни неприкосновеност, дори се беше набъркало активно в убийството на Мартин. Вършеше всичко онова, което ние като американци презираме.

Това не беше новост за мен.

— Времената са били различни.

— Това не е извинение. Особено след като аз лично бях тяхна жертва.

— Всичко това приключи с комисията „Чърч“. Наследството на Хувър изтече в канала.

— Самият той трябваше да умре в затвора.

— И какво общо има това с настоящето?

— Рецидивите от тази корупция са още живи и сега двамата със Стефани сте се озовали в нещо такова.

— Това има ли отношение към смъртта на Мартин Лутър Кинг?

— Не е моя работа да коментирам.

Бях поставен в много неизгодна позиция. И то не само заради мълчанието на Стефани, а и защото не знаех за убийството на Кинг почти нищо извън прочетеното в книгите и пресата. Фостър беше прав. Всевъзможни автори се надпреварваха да тълкуват случилото се, също както и трагичната смърт на братята Кенеди. Всеки път, когато публична личност станеше жертва на убийство, незабавно думата „конспирация“ влизаше в употреба. Конгресът също не бе допринесъл кой знае колко. На два пъти следствени комисии бяха стигали до извода, че Джеймс Ърл Рей е дръпнал спусъка сам, без чуждо влияние. Но, верни на себе си, комисиите бяха включили в заключенията си намека за по-широка конспирация, без да представят каквито и да било доказателства.

— За мен е важно дъщеря ми никога да не прочете папките, с които сте се сдобили.

— Може ли да попитам защо?

— Наречете го прищявка на един стар проповедник.

Това не беше отговор. Но и не очаквах да получа такъв.

— Това не е проблем. Папките отиват при Стефани Нел.

— Бих предпочел да ги изгорим.

— Не мога да направя това.

— На колко сте години? На двайсет и осем? И девет?

— Нещо такова.

— Капитан от военноморския флот, който няма представа с какво си има работа.

— Схващам бързо.

— Надявам се. Иначе хората, с които сте се захванали, ще ви убият.

Тези думи грабнаха вниманието ми. Но преди да бях успял да го разпитам, откъм далечния край на гробището се зададе кола и тръгна бавно към нас по една от алеите между гробовете. Тъмносин форд таурус, нов модел, с тъмни стъкла. Усетил заплахата, аз понечих да реагирам, но Фостър ме хвана за ръката.

— Спокойно. Очаквах го.

Колата спря, шофьорската врата се отвори и от нея слезе мъж. Нисък, добре сложен, с тъмни очи, дълбоко разположени в обветреното лице. Посивялата му коса беше късо подстригана и странно контрастираше с гъстата брада. Мъжът пристъпи няколко крачки към нас.

— Не се спираш, а? — каза той.

— Дъщеря ми е в основата, не аз.

— Трябва да знаеш, че той ми се обади. Знае всичко за случващото се с Валдес. — Гласът на мъжа ставаше ту нисък, ту някак писклив. — Валдес също се е свързал с него. Трябваше да оставиш тази история. Те няма да се откажат. Толкова години са минали, а все още дебнат. И нямат намерение да се махнат от живота ни.

— Господинът тук е от Министерството на правосъдието — каза Фостър. — Разговарях и с непосредствения му началник. Прав си. Това няма да отшуми.

— Ти глух ли си? Той отново действа, Бенджамин. И то само защото Валдес е решил да пристигне от Куба.

— Валдес явно има финансови проблеми — каза Фостър. — Затова искаше да размени папките за монетата. Аз му отказах. Дъщеря ми е тази, която е сключила сделката с него, без да разбера. Аз съм не по-малко ядосан от теб.