Стив Берри - Офицер и пешка

Бях заинтригуван и зададох единствения възможен в случая въпрос:

— И така, какво всъщност се случи?

Четвърти април 1968 г. бил хладен и облачен ден в Мемфис. Мотел „Лорейн“ се намирал в южната индустриална зона на града; бил местна забележителност, закътана между някогашни памучни складове и тухлени промишлени постройки, на пет преки южно от Бийл Стрийт и недалече от река Мисисипи.

На този ден в стая 306, която въпреки номера си се намирала на втория етаж, били настанени Мартин Лутър Кинг и неговият най-близък приятел Ралф Абърнати. „Лорейн“ бил предпочитаното им място за сбирки в Мемфис. Мотелът, собственост на чернокожо семейство, привличал знаменитости като Каунт Бейзи, Отис Рединг, Рей Чарлс, Арета Франклин и Луис Армстронг. Стаите стрували по 13 долара на нощ, но не и за Кинг. Собствениците никога не му вземали пари. Всъщност Кинг и Абърнати толкова често отсядали в стая 306, че тя вече била известна като Апартамента „Кинг-Абърнати“. Не че стаята била нещо особено. Просто един облицован с ламперии правоъгълник, с две единични легла, телевизор, малко съвременна мебелировка и телефон.

Мемфис се оформял като национален проблем.

Двама чернокожи работници от службата за сметоизвозване, профсъюзни членове, загинали при трагична злополука, след като били принудени да работят в лошо време. Гибелта им предизвикала стачка, която бързо ескалирала в яростен сблъсък, тъй като всички работници от градската чистота били чернокожи. Кинг дошъл в града на 28 март, за да говори на профсъюзен митинг пред 15 000 участници, след което ги повел на шествие към центъра. За негов ужас, шествието бързо се изродило в насилие. По онова време той подготвял грандиозен Марш на бедните във Вашингтон, който трябвало да се проведе през лятото на 1969-а, но медиите вече поставяли под въпрос целесъобразността на подобни мащабни демонстрации. За да докаже, че е способен да поведе мирно хората, той се върнал в Мемфис.

Четвърти април бил напрегнат ден. Планирано било и второ шествие, по Бийл Стрийт, но общината се обърнала към съда и той издал забрана за провеждане за публични събития за следващите 10 дни. Нормално това не би било пречка, Кинг и преди бил нарушавал забрани, а щатските съдии, които ги издавали, били част от проблема, с който той бил дошъл да се бори.

Само че този път забраната била издадена от федерален съд. Което било прецедент. Заобикалянето й изисквало доста повече хитрост, тъй като федералните съдии по принцип били сред малкото съюзници на Движението за граждански права.

През цялото време до обед на 4 април Кинг изглеждал умислен, не така концентриран, както в предишните дни. Повечето от хората около него отдавали това на настинка. Но към нея се прибавяло и тревожното очакване на окончателното решение на федералния съд, където неговите адвокати трескаво обжалвали. Малко след 6 ч. привечер Кинг и екипът му били канени на вечеря в дома на местен свещеник. Очаквал ги истински пир: ростбиф, сладки картофи, печен свински врат и салата от листа на ряпа. Храна за душата. Любимите блюда на Кинг.

И часът на пиршеството бързо приближавал.

В 5 ч. следобед един от главните сътрудници на Кинг, Андрю Йънг, пристигнал в стаята с добра новина. Федералният съдия бил вдигнал забраната, допускайки провеждането на ограничена демонстрация на 8 април, след 4 дни. Имало условия, но не били непреодолими.

Новината бързо подобрила настроението на Кинг. Той отишъл в банята, за да се избръсне и да се приготви за вечеря.

Петнайсет минути преди шест, с чиста риза и вратовръзка, той излязъл от стаята си на балкона.

Изслушах разказа на Фостър за деня, в който умрял Мартин Лутър Кинг.

— Бях там — каза той. — В „Лорейн“. С Мартин и останалите момчета. Йънг, Джеси Джексън. Всичките бяхме възторжени идеалисти.

— Какво точно вършехте за него?

— Работех за Конференцията на християнските лидери от Юга. Всички правехме това навремето.

Конференцията беше създадена след автобусния бойкот в Монтгомъри, Алабама, през 1957 г., и представляваше асоциация на чернокожи пастори и лидери, предназначена да осигури на Движението за граждански права духовната обосновка за желаната промяна. Неин президент беше Кинг.

— Мартин ме използваше като пътуващ секретар. Аз поддържах ред в ангажиментите му. — Погледът на Фостър се рееше над гробовете. — Той не беше от най-подредените хора. Имаше нужда някой да му организира живота.